Майкъл Крайтън - Фатален срок

Майсторско изпълнение, помисли си Гордън. Една от най-добрите речи на Донигър — очарователна, енергична, на моменти дори пресилена. Но, така или иначе, Донигър бе изложил вълнуващо обяснение за проекта… без изобщо да разкрие истинската му цел. Без да обясни какво става в действителност.

— Но аз ви казах, че се нуждая от вашата помощ. Така е. Настроението на Донигър се промени. Сега той говореше бавно, мрачно, загрижено.

— Както знаете, професор Джонстън дойде да се срещне с нас, защото смяташе, че укриваме информация. И в известен смисъл имаше право. Разполагахме с информация, която не бяхме споделили, защото не можехме да обясним откъде сме я получили.

И защото Даян се издъни, добави мислено Гордън.

— Професор Джонстън ни притисна — продължаваше Донигър. — Сигурен съм, че знаете какъв става понякога. Той дори заплаши да се обърне към пресата. Накрая му показахме технологията, която ще покажем и на вас. И той се развълнува също както ще се развълнувате и вие. Но професорът настоя да се върне назад, да види всичко с очите си.

Донигър помълча.

— Не искахме да го пускаме. Той пак ни заплаши. В крайна сметка нямахме друг избор, освен да му разрешим. Това бе преди три дни. Той все още е в миналото. Помоли ви за помощ с послание, което знаеше, че ще намерите. Вие познавате онова място и онази епоха по-добре от всички на света. Трябва да се върнете и да го спасите. Това е единственият му шанс.

— Какво точно стана с професора, след като се върна в миналото? — попита Марек.

— Не знаем — каза Донигър. — Той наруши правилата.

— Правилата ли?

— Трябва да разберете, че тази технология все още е съвсем нова. Много внимаваме при нейната употреба. Вече втора година изпращаме наблюдатели в миналото — използваме бивши морски пехотинци, военни с отлично обучение. Но, разбира се, те не са историци, а и ние ги държим изкъсо.

— В какъв смисъл?

— Нито веднъж не сме разрешили на наблюдателите да влязат в тамошния свят. Никому не разрешаваме да остане по-дълго от час. И никому не разрешаваме да се отдалечи от машината на повече от петдесет метра. Все още никой не е изоставял машината, за да тръгне из света.

— Но професорът го е направил? — каза Марек.

— Да, така изглежда.

— И ние ще трябва да сторим същото, ако искаме да го намерим. Ще трябва да навлезем в света.

— Да — потвърди Донигър.

— И казвате, че ще бъдем първите? Първите хора, които навлизат в света на миналото?

— Да. Вие и професорът преди вас.

Тишина.

Изведнъж Марек се усмихна широко.

— Страхотно. Изгарям от нетърпение.

Но останалите мълчаха. Изглеждаха тревожни, напрегнати.

— Ами онзи, дето са го намерили в пустинята… — обади се Стърн.

— Джо Троб — каза Донигър. — Той беше един от най-добрите ни учени.

— Какво е търсил в пустинята?

— Изглежда, че е отишъл дотам с автомобил. По-късно откриха колата му. Но не знаем защо го е направил.

— Казват, че имало нещо много объркано с пръстите му — подхвърли Стърн.

— В протокола от аутопсията не се споменава нищо за пръстите — отвърна Донигър. — Починал е от сърдечен удар.

— Значи смъртта му не е свързана с вашата технология?

— Категорично — каза Донигър.

Отново настана мълчание. Крис се размърда на стола.

— Казано с прости думи… доколко е безопасна тази технология?

— По-безопасна, отколкото карането на автомобил — отговори Донигър без колебание. — Ще бъдете инструктирани подробно и ще изпратим заедно с вас най-опитните си наблюдатели. Пътуването ще трае не повече от два часа. Просто се върнете и приберете професора.

Крис Хюз потрепваше с пръсти по масата. Кейт хапеше устни. Никой не казваше нито дума.

— Вижте какво, не ви насилваме — побърза да добави Донигър. — Изцяло от вас зависи дали ще отидете, или не. Но професорът ви помоли за помощ. И не вярвам, че ще го изоставите.

— Защо не изпратите само наблюдателите? — попита Стърн.

— Защото те не знаят достатъчно, Дейвид. Както сами разбирате, светът там е съвсем различен. Вие имате предимството да разполагате със знания. Познавате с пълни подробности както мястото, така и епохата. Знаете езиците и обичаите.

— Но знанията ни са чисто академични — възрази Крис.

— Вече не — каза Донигър.

Един по един студентите напуснаха залата и тръгнаха с Гордън да видят машините. Донигър ги проследи с поглед, после се обърна, когато Даян Крамър влезе в стаята. Тя бе наблюдавала целия разговор от съседната стая.