Майкъл Крайтън - Фатален срок

Това привлече вниманието на борсовите посредници. Единият рязко вдигна глава и каза:

— Чакайте малко. Как се печелят пари с изграждане на села?

Кейт се усмихна.

— Ето как е действала икономиката на четиринайсети век. Да речем, че сте благородник, притежаващ много земя. През четиринайсети век Франция е покрита предимно с гори, следователно и вие притежавате гори, пълни с вълци. Може тук-там да са се заселили фермери, които ви плащат мизерен наем. Но така не се забогатява. А след като сте благородник, през цялото време отчаяно се нуждаете от пари, за да водите войни и да поддържате разкоша, който се очаква от вас. В такъв случай как да увеличите дохода от земите си? Построявате ново градче. Привличате хора да се заселят, като им обещавате данъчни отстъпки и някои привилегии, записани в градската харта. Най-често се налага да освободите гражданите от феодални задължения.

— И защо им се дават тези привилегии?

— Защото много скоро в града ще има пазари и търговци, а данъците и таксите ще ви носят много повече приходи. Взимате такса за всичко. За използването на пътя към града. За правото на влизане отвъд градските стени. За сергиите на пазара. За поддържането на реда чрез въоръжени отряди. За това, че допускате лихвари на пазара.

— Не е зле — каза единият от бизнесмените.

— Никак даже. И отгоре на всичко взимате процент за всяка продажба на пазара.

— Наистина ли? Какъв процент?

— Зависи от мястото и конкретната стока. В общи линии от един до пет процента. Тъй че пазарът е истинската причина за съществуване на градчето. Виждате го и в устройството на града. — Кейт посочи настрани. — Погледнете църквата. В по-ранните векове църквата е била център на всяко селище. Хората са посещавали литургия поне веднъж дневно. Целият живот се въртял около църквата. Но тук, в Дом, църквата е изместена настрани. Сега пазарът е център на градчето.

— Значи всички пари са идвали от пазара?

— Не съвсем защото укрепеният град отбранява цялата област, което означава, че селяните разчистват околните земи и строят нови ферми. Казано с две думи, новото градче е било добро капиталовложение. Затова са построили толкова много.

— И това ли е единствената причина за строежа им?

— Не, много от тях са се изграждали по военни съображения като…

Радиостанцията на Марек запращя. Пак беше Елси.

— Андре!

— Да — каза Марек.

— По-добре да дойдеш веднага тук. Защото не знам как да се справя.

— Защо? Какво има?

— Просто ела. Незабавно.

Генераторът боботеше и селската къща блестеше ярко сред мрачното поле под небето с безброй звезди.

Всички се бяха струпали вътре. Елси седеше зад бюрото си и ги гледаше втренчено. Очите й изглеждаха замъглени.

— Елси?

— Невъзможно е — каза тя.

— Кое е невъзможно? Какво става тук?

Марек се озърна към Дейвид Стърн, но той все още беше зает с някакви анализи в ъгъла. Елси въздъхна.

— Не знам, не знам…

— Ами започни от началото — каза Марек.

— Добре. От началото. — Тя стана, прекоси стаята и посочи купчина пергаменти, сложени върху найлонов лист на пода. Това е началото. Пакет документи, открити днес в манастира, които обозначих с номер М-031. Дейвид ме помоли да ги проуча колкото се може по-скоро.

Всички я гледаха мълчаливо.

— Добре — каза тя. — Преглеждах цялата купчина. Ето как го правя. Взимам по десет пергамента и ги пренасям на бюрото си. — Елси пренесе десет листа. — Сега сядам и ги преглеждам един по един. След като изясня съдържанието на даден пергамент и въведа в компютъра кратко описание, пренасям го за фотографиране тук.

Тя мина на съседната маса и пъхна един пергамент под обектива.

— Запознати сме с… — започна Марек.

— Не, не сте — отсече тя. — Изобщо не сте запознати. — Елси се върна на бюрото и взе следващия пергамент от купчинката. — Добре. Така ги преглеждам един по един. В тази купчинка тук има всякакви документи: сметки, копия от писма, отговори на заповеди от епископа, сведения за реколтите, списъци на манастирско имущество. Всички датират от 1357 година.

Елси взимаше пергаментите един по един.

— И после — тя вдигна последния — виждам това.

Всички се втренчиха.

Мълчаливо.

По размери пергаментът бе идентичен с останалите от купчинката, но вместо гъсто изписан текст на латински или старофренски, върху този имаше само две думи, надраскани на чист английски:

ПОМОГНЕТЕ МИ

04.07.1357

— За, в случай че не знаете — каза тя, — това е почеркът на професора.