Майкъл Крайтън - Фатален срок

— Хей, Крис.

— Какво има?

— Това тук е част от стена. Извита.

— Какво казваш?

— Мисля, че се намирам в дъното на останки от някогашна кръгла кула, Крис.

— Без майтап? — отвърна Крис. И си помисли: откъде знаеше Крамър за това!

— Проверете в компютъра — нареди професорът. — Вижте дали нямаме някакви данни от хеликоптерното сканиране — инфрачервено или радарно, — на които да си личи кула. Може би вече е регистрирана и ние просто не сме забелязали.

— Ако я има, най-вероятно ще е в инфачервените снимки, направени късно следобед — каза Стърн. Той седеше на стола с торбичка лед върху коляното.

— Защо късно следобед?

— Защото този варовик задържа топлината. Затова пещерните хора толкова са харесвали тия места. Дори през зимата във варовиковите пещери на Перигор е с десет градуса по-топло, отколкото навън.

— Значи привечер…

— Гората изстива, а стената задържа топлина. И това би проличало на инфрачервените снимки.

— Дори и ако е под земята?

Стърн сви рамене.

Крис седна пред компютъра и започна да трака по клавиатурата. Компютърът изписука тихо. Образът на екрана изведнъж се смени.

— Охо. Имаме поща.

Крис превключи на пощенската кутия. Имаше само едно съобщение, но измина доста време, докато се зареди.

— Какво е това?

— Бас държа, че е онзи Уонека — каза Стърн. — Поръчах му да ни изпрати една графика. Сигурно не се е сетил да я компресира.

После изображението се появи на екрана — множество точки, подредени в геометрични фигури. И тримата разпознаха картината едновременно. Без съмнение това беше манастирът „Света майка“. Техният обект.

Само че начертан далеч по-подробно, отколкото го познаваха.

Джонстън се втренчи в екрана и затропа с пръсти по масата. Накрая каза:

— Странно, че Белен и Даян Крамър са решили да дойдат тук в един и същ ден.

Студентите се спогледаха.

— Какво му е странното? — попита Крис.

— Белен не помоли за среща с нея. А той вечно търси финансови източници.

Крис сви рамене.

— Изглеждаше много зает.

— Да. Така изглеждаше. — Джонстън се обърна към Стърн. Разпечатай ми този чертеж. Да видим какво ще каже нашата архитектка.

Катрин Ериксън — пепеляворуса, синеока и почерняла от слънцето — висеше на петнайсет метра височина, с лице само на няколко сантиметра от напукания готически свод на църквата в Кастелгард. Легнала по гръб в люлка от преплетени ремъци, тя спокойно водеше записки за конструкцията над себе си.

Катрин беше най-новата студентка в екипа — работеше по проекта едва от няколко месеца. Първоначално бе постъпила в Йейл да следва архитектура, но скоро откри, че не харесва избраната специалност, и се прехвърли в Историческия факултет. А там Джонстън я убеди да се присъедини към него, както бе убедил всички останали: „Защо не зарежеш всичките тия стари книги, за да се заемеш с истинска история? Защо не дойдеш да я докоснеш с ръцете си?“.

И ето че я докосваше — увиснала под разбития църковен свод. Не че имаше нещо против — Кейт бе израснала в Колорадо и обичаше алпинизма. Всяка неделя ходеше да се катери по скалните стени около Дордона. Наоколо рядко имаше хора и това беше чудесно — в Щатите човек трябваше да стои на опашка, за да се добере до най-добрите алпийски обекти.

С острието на пикела тя изкърти няколко тресчици от различни места на опорните греди за спектрографски анализ. После прибра всяка от тях в отделно пластмасово контейнерче върху лентата, която носеше преметната през гърдите си като патрондаш.

Тъкмо надписваше етикетите, когато чу глас:

— Как се слиза оттам? Искам да ти покажа нещо.

Кейт се озърна през рамо и видя под себе си Джонстън.

— Лесно — отвърна тя.

Отпусна въжетата, плъзна плавно надолу и пъргаво се приземи. После отметна кичур руса коса от лицето си. Кейт Ериксън не беше красавица — както често повтаряше майка й, бивша Мис Колорадски университет, — но притежаваше свежест и американска енергичност, която мъжете намираха за привлекателна.

— Мисля, че си готова да се катериш по каквото и да било — каза Джонстън.

Тя разкопча ремъците.

— Няма друг начин да събера данните.

— Щом казваш.

— Сериозно — настоя тя. — Ако искате да узнаете архитектурната история на тази църква, трябва да се кача горе и да взема образци от гредите. Защото този свод е престрояван многократно — или защото конструкцията е лоша, или пък е бил разбиван от обсадни машини.

— По-вероятно второто — каза Джонстън.