Клайв Къслър - Корабът на чумата

— Или цялата работа ще се обърне срещу нас, ако ви хванат — промърмори загрижено Овърхолт. — Не съм напълно убеден, че идеята е добра.

— Успокой се, Лангстън — каза Кабрило, като скръсти ръце на тила, напипа зрънце лепило, останало от перуката, и го махна внимателно. — Малко ли работа сме ти свършили досега без никакви проблеми? Иранците няма да узнаят какво е станало, а ние ще сме на седемстотин километра от Залива, ако случайно усетят, че сме влизали в укритието за подводници. А след като разберат какво се е случило, първото, което ще търсят, ще са американски военни кораби, а не порутено панамско корито с повреден лагер.

— Това ми напомни нещо, господин Овърхолт — обади се Еди. — Ще отдръпнете достатъчно далеч от Бандар абас нашите военноморски сили, за да докажете, че не е имало намеса от американска страна, нали?

— На двеста километра от пристанището няма американски кораби — увери го Овърхолт. — Потрудихме се доста, за да не възбудим подозренията на Пети флот, но работата се уреди.

Кабрило се прокашля.

— Да го направим. След дванадесет часа ще разполагаш с достатъчно доказателства, за да дръпнете ушите на руснаците. Всички сме наясно с рисковете, но ако така Кремъл ще бъде принуден да се откаже от продажбата на оръжия на всеки аятолах с дълбоки джобове, трябва да го направим.

— Знам. Прави сте — въздъхна Овърхолт. — Хуан, просто бъди внимателен, ясно ли е?

— Разчитай на това, приятелю.

— Искате ли да остана на линия? — попита ветеранът от ЦРУ.

— Знаеш къде да депозираш парите, след като изчезнем оттук — отговори Хуан. — Освен ако не искаш да научиш подробностите по операцията ни, мисля, че би трябвало да затвориш.

— Готово — съгласи се Овърхолт и линията прекъсна.

Хуан се обърна към колегите си.

— Е добре, планирахме нещата достатъчно дълго време. Има ли подробности, които да изясним, преди да приключим?

— Контейнерите на палубата — отвърна Макс. — Да започнем ли да ги демонтираме по мръкване, или да изчакаме да се върнеш от базата и да потеглим на път? И какво да правим с боята и останалите камуфлажни материали?

Купчините контейнери, натрупани по палубата на „Орегон“, бяха маскировка. Можеха да се сгъват и складират в един от трюмовете, променяйки силуета на „Орегон“. Синята боя по корпуса и зелената по надстройката бяха екологичен пигмент, който можеше да се свали с водна струя. Под боята корпусът представляваше смесица от различни цветове, които изглеждаха нанесени от поколения собственици. Всъщност боята беше вещество, поглъщащо радарните сигнали подобно на обвивката на невидимите бойни самолети.

Около ключовите съоръжения на кораба бяха монтирани метални плочи, които променяха формата му. Обтекателят над носа, който му придаваше по-колоритен вид, щеше да бъде свален. Двойните комини щяха да бъдат демонтирани и заменени с огромен овален комин. Той действаше и като защитна броня на радарните куполи, които в момента бяха сгънати в средната част на кораба. За да се промени още по-пълно видът на кораба, баластните цистерни щяха да бъдат потопени и „Орегон“ щеше да изглежда като натоварен със стока.

След четири часа усилен труд на целия екипаж „Норего“ щеше да изчезне безследно, а „Орегон“ щеше да заплава невинно из Персийския залив. Най-ироничното бе, че смятаха да издигнат иранския флаг, тъй като наистина корабът бе регистриран тук.

Хуан се замисли за момент, преди да отговори, като премисляше рисковете.

— Ерик, каква е луната тази вечер?

— Само четвъртинка — отговори навигаторът, който беше и метеоролог. — Синоптичната прогноза предвижда облаци след полунощ.

— Добре, хайде да оставим всичко на мястото му до полунощ — каза Кабрило. — Трябва да се върнем на борда до два сутринта. Подготовката ще започне два часа по-рано, но ако нещо се обърка, можем да върнем всичко обратно достатъчно бързо. Нещо друго?

Останалите кимнаха отрицателно. Чу се шумолене на хартии и всички се надигнаха.

— Ще се срещнем в лунния басейн в единадесет часа, за да направим последна проверка на оборудването. Ще пуснем миниподводниците не по-късно от единадесет и четиридесет и пет. Ако закъснеем, ще си имаме проблеми с прилива — каза Кабрило. — Искам да изясня на всички началници на отдели, особено на ръководителите на бреговите операции — той погледна многозначително към Еди Сенг и Франклин Линкълн, — че не искам никакви пропуски и грешки. Имаме добър план. Ако се придържаме към него, всичко ще мине идеално. Положението в този край на света е достатъчно лошо и без да предизвикаме скандал, ако ни заловят да крадем ракетни торпеда.