Майкъл Кан - Заговорът „Ханаан“

— Не мисля. Тайрън Хендерсън направи някои компютърни справки по разходите на „Ботълс и Канс“. Той откри някои странни искания за разходи от Кент Чарлс през последните две години. Десет хиляди тук, десет хиляди там — за заплащане на несъществуващи съдебни репортери и експерти и за подпомагане на тъжители. Изглеждат достатъчно за финансиране на операцията и достатъчно малко, за да се загубят из разходните файлове на „Б и К“.

— Как е разбрал Кент за видеолентите в моя сейф? — попита Синди.

— Казал му е Кал Пембертън. Полицията разпита Кал вчера. Кент е бил този, който е изпратил Кал при теб преди около година, когато Кал се е оплакал за проблемите с жена си. По-късно, когато Кент го попитал как е минало, Кал му казал, че Синди дори щяла да пази видеокасета с него, ако той пожелаел. След като Маршал умрял, Кент решил да отиде и вземе касетите от апартамента ти. Когато намерил тази с теб и Джо веднага измислил план за изнудване. Той сметнал това за шанс да разчисти сметките си с Джо Оливър.

— А откъде Рамбо разбра, че трябва да дойде да те спасява? — попита Меги, сочейки Бени.

Аз се усмихнах на Бени. Ние бяхме прекарали повечето време в четвъртък вечерта в полицията, за да отговаряме на въпроси. Бени ми беше ядосан за това, че го отстраних от разследването. Бях му сервирала обяснение, което звучеше неубедително и за самата мен, но се бях заклела пред себе си никога да не позволя на Бени да разбере, че е бил заподозрян.

Бени се ухили.

— Аз бях жаден. Рейчъл трябваше да ми донесе питие. Когато тя не се върна, отидох да я намеря. Точно завих зад ъгъла, когато тя се втурна по стълбите нагоре. Проследих я, но се изгубих в проклетите коридори и проходи. Докато я достигна, Кент Чарлс вече насочваше пистолета си към нея. Не знаех какво да направя. Сграбчих пожарния маркуч, развих го и пуснах водата с пълна сила. — Бени се усмихна и се приведе напред в стола си. — Останалото е история. Приемете го, момичета. Вие виждате жребеца с най-големите топки от тази страна на река Пекос.

Ние се засмяхме.

— Едно нещо не разбирам — каза Синди. — Каква беше видеокасетата, която донесе Джо за размяната? Нямаше истинска видеокасета с мен и Измаел.

— Това е любимата ми част — казах аз усмихната. — Кевин Турели я извади от аквариума за акули вчера сутринта. Преди пет години Джо Оливър представяше съдебното жури в голям процес за вътрешна измама, засягаща акции и ценни книжа на мексиканска златна мина. Това обещаваше да бъде сигурна победа за Оливър, с вероятни щети за петдесет милиона долара. Той имаше споразумение за процентна такса, което означаваше, че би могъл да получи до десет милиона. Греъм Маршал представяше главните защитници и свърши невероятна работа. Съдът присъди само три милиона щети. Накрая Джо Оливър не получи почти нищо. Когато всичко свърши, Маршал заведе Оливър и жена му на вечеря и му подари малък спомен за случая: видеокасета със съкровището на Сиера Мадре. Оливър я държеше на полицата в офиса си. Това беше и видеокасетата, която донесе в аквариума. Същата, която хвърли при акулите пред очите на Кент. Касетата, която Кент помисли за главната жила.

Прекъсна ни операторът на крана, който искаше да знае кога трябва да вдигне ковчега на Гюс…

А сега Гюс беше погребан. Ковчегът на Ханаан щеше да бъде следващият, след като тълпата напуснеше. Прекарах ръка по гладкия капак на ковчега и тръгнах към офиса на Меги. Бени ми връчи пластмасова чаша с шампанско, щом влязох, и след това наля шампанско на всички. Всички вдигнахме чаши.

— За Гюс — каза Бени. — Нека почива в мир там горе в голямата речна джунгла на небето.

Всички ме погледнаха. Аз държах чашата си малко по-високо.

— За Синди, Бени и Меги — казах аз. — Моите трима приятели.

Погребахме Ханаан късно този следобед. Церемония нямаше. Меги предаде ковчега на един от работниците и му каза да го зарови. Тя чукна веднъж по капака и каза:

— По-добре този път си стой вътре, момче.

Студен вятър духа от езерото. Прозорците на хола ми потреперват. Ози се е свил до мен на дивана и спи дълбоко. Според земеделския справочник ни очаква дълга, сурова зима и аз съм склонна да повярвам. Първият скреж падна през октомври. Вече имаме сняг, а остават още три седмици до Деня на благодарността.

Последния месец аз окончателно приключих дневника за Ханаан. Изпратих копие на Измаел Ричардсън заедно с бележките по разследването и триста от авансово платените ми долари. Придружителното писмо удостоверяваше, че изпращам пълно копие на моя файл „Ханаан“.