Майкъл Кан: Заговорът „Ханаан“

— Пое нещата? — попитах аз. Ти не си ги поел, ти напълно ги изврати. Виж какво направи — изнудване, убийство. Това не е лотарията „Ханаан“.

— И какво от това? — отговори той, повишавайки глас. — Греъм Маршал организира своята малка, елегантна ханаанска мрежа, издигна се, като се правеше на дядо Боже, и след това се оттегли. Оттегли се. — Лицето на Кент се разкриви от гняв. — Трябваше да видиш лицето на Бил Бентли, когато влезе в съда онзи ден, за да каже на съдията, че документите са били унищожени. Аз седях на скамейката на защитата и си рекох, че най-после съм разчистил сметките си с този задник. — Той разтърси глава. — Не можете да си представите какви боклуци нахвърли върху ми Джо Оливър по делото на кентърбърийската охрана през последните две години. Щях да го измъчвам няколко години за това. Така ще направя и с останалите. Знаеш ли, че имам дори видеокасета с един съдия и тази уличница? Невероятна стока. Имаш ли си идея какво мога да направя с тоя тип? — Той бръкна в куфарчето си. — Не можеш да ми попречиш. — Той държеше пистолет. — Достатъчно време изгубих с теб. Не ме плаши с ченгета. Няма нито един там долу. Мислиш си, че съм някой мухльо. Отивай до Оливър!

Не помръднах. Роклята ми залепна за тялото, мокра от пот.

— Няма да ти се размине, Кент — казах аз, опитвайки се да запазя гласа си спокоен. — Може би ще повярват на едно самоубийство, но ако застреляш и мен, това е убийство. Хайде да слезем долу. Можеш да кажеш на ченгетата, че Джо Оливър се е опитал да те застреля. С добър адвокат може би ще се отървеш.

— Хайде, Рейчъл — рече той подканващо. — Не се опитвай да минеш с тази глупост. Никой дори не знае, че съм тук. Помниш ли? Напуснах преди час. Направих така, че много свидетели да ме видят как излизам. Включително и твоят приятел. И наистина излязох. Слязох до пристанището, взех си лодката и се върнах. Закотвих я отзад и влязох през задния вход. Имам собствени ключове. Една от привилегиите на доброволните спонсори за ежегодното набиране на средства за аквариума. Ще си тръгна по същия път. Колата ми е на пристанище Белмонт. Ще бъда в „Равиния“ преди почивката. Сега престани да се усукваш и ела насам. — Той посочи с пистолета.

Аз се придвижих бавно към аквариума за акули, чудейки се къде е Пол. Не го виждах никъде.

— Срамота, Рейчъл — каза Кент, когато се приближавах към него, влачейки токчета толкова силно, колкото се осмелявах. — А аз си мислех, че съм те заблудил. Фирмата щеше да се гордее с теб. Жалко за нас, а? Чаках с нетърпение нашето пътуване с лодка този уикенд. Колко жалко, че ще трябва да разваля хубавата ти рокля — добави той саркастично. — Не трябваше да се качваш тук. Въобще. — Той повдигна пистолета.

— Знаеш ли кой наистина уреди да те открием? — казах аз. — Греъм Маршал.

— Ти си луда.

— Той очевидно е разбрал, че е направил ужасна грешка, като те е включил. Че не ти пука за лотарията „Ханаан“. Ти просто си искал да използваш системата за твоите собствени планове.

Кент се усмихна.

— Подценяваш ме, Рейчъл. Греъм никога не е подозирал нищо. Той смяташе, че съм изцяло предан на лотарията.

Поклатих глава.

— Ти си сляп за очевидното, Кент. Маршал беше две крачки преди теб дори и от гроба. Той подготви допълнението към завещанието, за да бъде сигурен, че някой ще изрови ковчега. Не можеше да те унищожи, докато беше жив, защото щеше да провали и себе си. Така че уреди да те хванат след смъртта му.

Кент се намръщи.

— Тогава не е успял. Аз го надхитрих, като сам изрових ковчега.

— Грешиш — казах аз. — Ти унищожи документите, но не и ковчега. И това, което не знаеше, е, че Греъм беше оставил доказателство в ковчега. Аз проследих това доказателство и стигнах до теб. — Прекъснах отново. — Струва ми се, че Греъм ще се смее последен.

Кент се намръщи, стисна челюсти.

— Този кучи син — изсъска той. Но бързо възстанови равновесие. — Но аз съм с една крачка пред него сега. — Той отново махна с пистолета. — Застани до Оливър веднага, по дяволите!

Погледнах надолу към пистолета в безчувствената ръка на Оливър, докато се приближавах към Кент. Изведнъж се чу звук от падаща вода.

— Наведи се, Рейчъл! — Беше Бени в другия край на помещението. Той беше свалил навития пожарникарски маркуч от стената и беше пуснал водата. Държеше края му с две ръце и насочваше дебела струя вода към нас. — Махни се от нея, говедо! — изкрещя Бени.

Кент Чарлс се завъртя към Бени и стреля. Куршумът отиде високо надясно и рикошира от една тръба.