Майкъл Кан - Заговорът „Ханаан“

— Здравей, Боб! Как си, по дяволите?

Пол и аз отидохме до бара. Бени ни пресрещна, носейки три чаши.

— За всеки имам по едно питие — каза той.

Благодарих му и взех моето.

— Някой ще почне да я сваля, така както е облечена — каза Бени на Пол.

— Че какво ми има на дрехата? — попитах аз. Носех грамадна, чисто памучна, сивобяла фланелка, пристегната в кръста с широк кожен колан.

— Нищо ти няма. Изглеждаш чудесно както винаги — отвърна Бени.

Кент Чарлс изникна изведнъж.

— Съгласен съм — каза той. — Здравей, Рейчъл. Здрасти, Пол. — Той кимна и на Бени. — Надявам се, че ще се забавляваш тук — обърна се той към мен.

— Оставяш ли ни вече? — попита Пол.

— Трябва! — Кент извади билет от джоба на ризата си. — На концерт съм в „Равиния“. Андре Уотс ще изпълнява Рапсодия в синьо. След това трябва да се подготвя за устните прения в седмия кръг утре.

— Имаш ли минутка? — попита Пол. Гледах ги как излизат заедно навън. Кент се спря на вратата, за да се ръкува с двама адвокати от „Сидли и Остин“, които току-що идваха.

Няколко от младите адвокати на „Абът и Уиндзър“ се присъединиха към нас с Бени близо до входа на първа галерия. От ротондата излизаха шест галерии с аквариуми, подобно на спици на колело. Всяка от тях беше около 90 фута дълга и 30 фута широка, с висок арковиден покрив. Осветлението в галериите беше слабо и само стените им бяха като броеница от осветени резервоари, наредени като амбразури.

След около 20 минути безделнически разговори аз се извиних на останалите от групата, като се оправдах, че имам нужда от ново питие.

— Донеси ми още един бърбън и кола, Рейчъл — каза Бени.

Кимнах му и се върнах обратно на бара. Ставаше все по-претъпкано. Бил Уилямс стоеше все още до изложбата от коралови рифове, заобиколен от адвокати, щастлив от обръщаното му внимание. Забелязах Харлан Додсън с питие в ръка да говори на друг адвокат при входа на шеста галерия. Заобиколих изложбата от корали и намерих Кал Пембертън, сръбващ от бутилка бира „Бек“, да зяпа огромна морска костенурка, която си почиваше на една коралова издатина. Очите на Кал и костенурката бяха на едно ниво и тя също го гледаше.

Реших да потърся Джо Оливър. Исках да узная какво възнамерява да прави сега, след като моят план беше пропаднал.

Нямаше го нито близо до бара, нито в ротондата. Тръгнах бавно по външния край на ротондата, спирайки се на всеки от изходите на галериите. Във всяка галерия имаше адвокати — някои разговаряха, други разглеждаха аквариумите. Джо Оливър го нямаше. Нямаше го и Пол Мейсън. Направих пълен кръг в ротондата и погледнах в главното фоайе. Не виждах нито Джо, нито Пол. Отидох до главния вход на аквариума. Нямаше ги и навън.

Върнах се обратно в аквариума и направих още една бърза обиколка на ротондата, надзъртайки във всяка галерия. Додсън стоеше на опашка пред бара. Кал все още се взираше в костенурката. Бен си бъбреше с останалите.

— Виждал ли си Пол? — попитах аз Бени.

— О, да. Преди около пет минути го видях да минава през един от служебните входове. Мисля, че води нагоре. А къде ми е питието?

Тръгнах бавно по една от галериите, опитвайки се да си представя защо Пол ще се качи нагоре. Типично в негов стил винаги да си пъха носа където не трябва. Горе бяха само входовете към аквариумите, доколкото знаех. Спрях пред един аквариум, обитаван от четири грамадни, раирани тропически риби. Те се движеха сковано във водата като преобърнати чинии.

В края на галерията имаше огромен резервоар с акули. Той заемаше цялата задна стена. Три сиви акули с трепкащи хрилни перки плуваха бавно около пречупен корабен кил на дъното. Джо Оливър го нямаше. В момента, когато се обръщах, една от акулите се стрелна към дъното и побутна нещо малко и черно. Черният предмет се плъзна около два фуга по дъното, а акулата продължи. Вгледах се. Наведох се, за да се убедя. Беше видео касета. Една видеокасета на дъното на аквариума с акули. Хвърлих поглед нагоре и затаих дъх. В горния ляв край на аквариума една ръка висеше неподвижно във водата.

Дори не си помислих да викам за помощ. Просто трябваше да разбера дали тази ръка е на Пол. Изтичах обратно през галерията и намерих метална врата с надпис „САМО ЗА ПЕРСОНАЛА“. Беше заключена. Вратата в следващата галерия също. Минах бързо покрай тази галерия и забелязах друга врата. Беше притворена. Отворих я и изтичах нагоре по тясната циментова стълба, като вземах по две стъпала на веднъж.