Майкъл Кан - Заговорът „Ханаан“

— Ще се обадя на Джо, за да му кажа, че лентата е взета — казах аз.

— Добре. Стискай палци, Рейчъл.

— Значи той взе касетата? — попита Синди, когато затворих.

Казах й какво е станало, а след това набрах телефонния номер в офиса на Джо Оливър.

— В момента мистър Оливър консултира някого отдалече по телефона — отвърна ми секретарката му. — Мога ли да му предам нещо?

— Обажда се Рейчъл Голд. Кажете му, че видеокасетата е взета днес около обяд. Той ще разбере за какво става дума. Ще се върна обратно в офиса си след около час и ако има нужда да говори с мен, нека ми позвъни. — Дадох й телефонния номер.

— Значи полицията поема нещата в свои ръце? — попита Синди.

— Най-накрая — отвърнах аз. — Кевин има цял отбор полицаи за подкрепление.

— Кога смята той, че оня ще предприеме някакъв ход? — попита Синди.

— Не зная. Може би следващата седмица, а може би и по-нататък. — Аз станах. — Трябва да се връщам в офиса си.

Синди бръкна в един плик и издърпа своята черна перука.

— Аз също излизам. Кевин каза, че може, ако нося това. Ще се разходя около авеню „Мичиган“ с едно цивилно ченге.

— Пази се, Синди.

— Ти също.

И двете бяхме нервни, когато се разделихме.

Кевин ми се обади с лошата новина в 4,00 часа следобед.

— Той не се хвана на въдицата.

— Как разбра?

— Преди десет минути Оливър получи съобщение.

— От кого? — попитах аз разстроена.

— Не знаем. То беше в обикновен пощенски плик. Очевидно e било занесено в пощата близо до фирмата на Оливър. Никой не знае кой го е пуснал.

— Какво пише в него?

— Кратко и ясно — каза Кевин. — Ти пази твоята лента, аз ще пазя моята. Никакви сделки. Скоро ще се свържа пак.

— Това ли е всичко?

— Дааа? Май пак се връщаме там, откъдето се почна.

— По дяволите — казах аз. Бях паднала духом.

— Единственото нещо, което си струваше според мен, бе страхотният план, който ти измисли, Рейчъл.

— Какво възнамеряваш да правиш сега? — попитах аз глупаво.

— Не знам. Предполагам няма кой знае какво да направим, преди изнудвачът да предприеме следващия си ход.

— Но това може да отнеме седмици — казах аз, борейки се с разочарованието. — Или дори месеци.

— Знам, но нямаме избор. Негов ред е, а не наш. Ще ти се обадя по-късно.

Седях сама в офиса и се взирах през прозореца, без да помръдна. Юридическото досие по делото все още се нуждаеше от обработка и трябваше да бъде готово за следващия ден. Безуспешно се опитах да работя насила върху него.

Мери се появи малко след пет следобед.

— Не забравяй онзи коктейл в аквариума, Рейчъл.

— Ти тръгваш ли?

— Да — каза Мери. — Ще се срещна с Том в „Гранд Парк“. Ще си направим пикник и ще слушаме концерта.

— Звучи чудесно — казах аз, като се опитвах да придам малко ентусиазъм на гласа си.

— До утре — каза Мери.

Като си тръгна, аз се отпуснах назад в стола си. Джо Оливър щеше да е в аквариума тази вечер. Имаше шанс Харлън Додсън, Кал Пембертън и Кент Чарлс също да дойдат. Но не и Бени. Той беше в Сейнт Луис заради делото си.

На вратата ми се почука. Беше Пол Мейсън, който приличаше почти на адвокат в своя сивокафяв костюм, риза със сини копчета и синя папийонка. Аз също се бях подготвила за случая.

— Готова ли си? — попита той.

Усмихнах се насила.

— Така предполагам.

Аквариумът „Шед“ е едно от любимите ми места в Чикаго. За първи път бях в него преди двайсет години с баща ми, който ме доведе в Чикаго за края на седмицата. Само преди три седмици бях завела Кати и Бен там. Докато те наблюдаваха акулите, аз зяпах аквариума със змиорките — три зелени чудовища, които надничаха от пещерите в скалистите образования по дъното. Една от тях се беше плъзнала вън от пещерата си. Тя мина близко до стъклото, а една дупка с размера на пени в хрилете й се свиваше и отпускаше под издутата й шия. Тялото й се виеше на вълнички и гънки. Като минаваше, тя се беше обърнала към мен с безизразни, млечни очи и беше отворила своите V-образни челюсти, за да открие сивите си остри като ками зъби.

— Пристигнахме — каза шофьорът на таксито.

Пол му плати, ние слязохме и тръгнахме по пътеката към аквариума. Беше красива лятна вечер. От лявата ми страна, осветен под синьото небе, се виждаше целият Чикаго.

Аквариумът „Шед“ е на малък хълм, в подножието на възвишението между Монроу Харбър и Бърнам Харбър. Редове от закотвени яхти се клатушкаха във водата от двете му страни. В града на най-голямото, най-високото и най-дългото аквариумът „Шед“ беше, разбира се, най-големият в света.