Майкъл Кан - Заговорът „Ханаан“

— Почакай за минута — извика Пол, когато доближих стълбите. — Къде отиваш?

Спрях се на горното стъпало и след това бавно тръгнах надолу. Не погледнах назад.

Като се вземе всичко предвид, погребалната церемония онази събота бе извършена с почести и умереност. Ковчегът беше положен върху четири черни мраморни блокчета до отворения гроб. Обвит беше с две дебели стоманени въжета. Те бяха прикрепени здраво с кука към дълго въже, висящо от стрелата на дизеловия кулокран, паркиран зад ковчега. Кулокранът, извисен над гроба, хвърляше кръстовидна сянка върху огромната тълпа.

Меги стоеше на края на огромния гроб. Тя носеше черна рокля, бели перли и черни обувки с токчета. Гюс вероятно беше гол вътре в боровия ковчег с размерите на микробус „Форд“. Двама мъже от управата на зоологическата градина стърчаха неловко от двете страни на ковчега. Пазачът на Гюс — млада жена в сива униформа на зоологическата градина — стоеше до Меги и от време на време забърсваше очите си с носна кърпа.

Меги произнесе кратко слово пред купищата микрофони, миникамери и фотоапарати, насочени срещу нея от другата страна на отворения гроб.

— Отче наш — рецитираше тя, докато камерите щракаха и святкаха, — ние знаем, че и перце не пада без твое знание. Успокой тези, които надживяха Гюс. Увери ги, че той е щастлив и е с теб в рая.

Меги отстъпи назад и кимна с глава към краниста. Двигателят силно зарева и грамадното колело започна да се върти. Всички очи бяха насочени към ковчега. Въжетата се опънаха, дървото заскърца, ковчегът се повдигна, клатушкайки се леко във въздуха. Четирима работници, по един на всеки ъгъл, поведоха ковчега към огромната правоъгълна дупка. Един от тях сигнализира на краниста с юмрук. Ние наблюдавахме огромната борова кутия да потъва бавно в земята.

Меги изчака, докато въжетата бяха откачени от ковчега и повдигнати високо нагоре с дрънчене и люлеене в синьото небе. Тя отиде до купчината тъмна пръст отстрани на гроба, взе лопатата, загреба малко пръст и я хвърли в дупката. Буците изтропаха по дървото долу. Меги подаде лопатата на пазача на зоопарка, който загреба пръст, хвърли я в дупката и подаде, инструмента на един от членовете на управата на зоопарка, който го изгледа, като че беше мъртва змия.

Постепенно се оформи редица от натъжени. Имаше деца и мъже, и жени от всички възрасти в редицата, която се виеше по чакълените пътеки на гробището. Някои бяха облечени в черно, други бяха по шорти и фланелки. Един след друг те пристъпваха напред, взимаха лопатата, загребваха пръст и я хвърляха върху ковчега долу. Едно малко момиченце с бяла рокличка и черни кожени обувки хвърли в дупката червена роза.

Синди, Бени и аз чакахме Меги до църквата. Тя идваше към нас, последвана от тълпа репортери, оператори и фотографи. Репортерите крещяха своите въпроси и тикаха микрофоните си към нея.

Тя се обърна към тях на вратата на църквата.

— Дайте ми пет минути, момчета, и след това ще се радвам да отговоря на въпросите ви. — Тя погледна към нас, като отвори вратата на църквата. — Влезте — прошепна тя. — От тези лешояди ме побиват тръпки.

Минахме през помещението на покойниците. Докато останалите влизаха в кабинета на Меги в задната част на църквата, аз се спрях пред малкия ковчег. Той стоеше на дървена поставка в средата на стаята, където Меги го бе оставила тази сутрин, след като Синди, Бени и аз пристигнахме.

Тримата дойдохме рано-рано с плик, пълен с понички. Меги бе приготвила голяма кана кафе три часа преди погребението. Докато четиримата седяхме около масата и пиехме кафе от дебели млечнобели чаши, аз им обясних какво излезе наяве през 36-те часа, след като тялото на Кент Чарлс бе извадено от аквариума.

— Полицията получи съдебно разрешение и отвори вчера следобед сейфа на Кент — обясних аз. — Намериха всичките седем видеокасети, две копия на лентата с Джо Оливър и фалшивата с Измаел и Синди.

— Ами останалата част от мрежата на Ханаан? — попита Синди.

— Не са повече от четирима, а може би и само двама — казах аз. — Детективът Турели ще ги арестува един по един. Ще изпрати съобщение по вестниците — всяка седмица до един от тях. Ще уговори място за предаване на някоя спирка след полунощ, все едно, че е обичайна сделка. Когато Ханаан-1 или Ханаан-4, или който и да е друг от тях слезе от влака и отиде при мъжа с пакета, ще разбере, че го чака полицай.

— От собствения си джоб ли финансираше Кент тази история „Ханаан“? — попита Бени.