Христо Калчев - Нерон вълкът

„24 часа“

Сандански 20.30 ч. Преди час между село Лиляново и град Сандански беше взривен с базуков снаряд джип „Сузуки Паджеро“ с четирима пътници. Снарядът е на въоръжение в пехотата на всички държави от бившия Варшавски договор. От недогорелите документи на мъртъвците може да се съди, че всички те са от т. нар. ОНД или по-точно руснак, латвиец и двама арменци, бивши военни от СССР и по всяка вероятност бойци-афганци. Средната им възраст е под тридесет години.

Радио „Хоризонт“:

Тази вечер пред дома му хладнокръвно и от упор беше убит бившия полицейски офицер лейтенант Марин Петков Маринов, 33 г. Убиецът е изстрелял от упор два куршума в главата му, след което е допрял дулото до сърцето на вече мъртвия Петков и е изстрелял т. нар. куршум на гаранцията. След това необезпокояван се е смесил с тълпата, излизаща от прожекцията на кино „П. Берон“.

Дебелият набра телефонен номер и търпеливо изчака позования да вдигне слушалката.

— Стояне, ти ли си? — след като се увери, че говори с генерал Боев, попита. — Как се казваше онзи, зетя на полицая?

— Никога не си му чувал името — смеейки се отговори Стоян.

— Както и да е. Чу ли новините?

— Да.

— Имената не съвпадат, нали?

— Не. Става дума за съвсем друг човек.

— Това исках да знам. Извини ме за безпокойството.

— Моля ти се, няма нищо — каза генералът и затвори телефона.

Още един телефон иззвъня по същото време. Вълкът току-що беше правил любов с Лидия и все още лежеше и върху и вътре в нея. Този телефон го знаеха много малко и само от най-вътрешните в „Нерон“ АД, затова нямаше съмнение, че става дума за нещо спешно.

— Да.

— Аз съм — чу гласът на брат си.

— Казвай.

— Пет на един за нас — каза Жорж.

— Ала гер, ком а ла гер — каза Вълка. — Ела след един час в офиса! — после затвори телефона и отново се отпусна върху жената, която му се беше отдала, и която обичаше повече от живота си.

Вълкът изслуша цялата информация, която беше струпана до момента с неясно чувство за тревога. От малък, когато се изправеше пред изпитание, та било то невинно като изваждане пред черната дъска, по гърба му хукваха тръпки, студени мравки, както ги наричаше в себе си, и безпогрешното му вътрешно чувство знаеше, че трябва да се мобилизира докрай, и че нещо не е наред.

— Има проблеми — каза Жорж, когато и вестникарската и вътрешната информация беше изчетена.

— Здрасти! — ядно изсумтя Нерон. — По-важно е как се запушва пробойна. Къде са останалите?

— На лов… из страната.

— Кой ги препоръча?

— Едно ченге… През пловдивския „Нерон“. Прати го Евтим Художника.

— Къде е той. — Вълкът се огледа. — Защо не е тук?

— Болен е… Язва…

— Чакай — Вълкът скочи и тръгна из бункера. — В „Нерон“ няма болни… живи. Змей, тръгвай с две коли и осем души. Смилате го от бой и го карате тук в багажника… жив… Държите го на тъмно докато го повикам. Тръгвайте!

Нейко Змея, или маршалът на гвардията, както го наричаха зад гърба му 10-те хиляди служители на фирмата, стана и излезе без въпроси и без нужда от разяснение. Той беше учил от първи клас до края на гимназията с Велин Андреев Изов, наричан ту Вълка, ту Нерона, и отдавна се бе научил да чува това, което президента му казва.

— Пуснал съм дублиращи екипи след живите ченгета — каза Жорж. — И още нещо, може да е важно. До ден-днешен през границата са влезли 1644 афганци… от всички републики, цветове и вяра.

— Имаш ли поименен списък?

— Ще имам до три дни — каза Жорж. — Усилията им са все там, на морето.

Вълкът кимна.

— Ако първата партида мърша не ги вразуми, ще минем на друга система… Ако от Художника не разберем кой е изпържил ченгетата, спираме докато си запушим пробойната. Това е. Викнете ме 10 часа след като Змея се върне.

Шефовете на софийските клонове на „Нерон“ станаха и един след друг напуснаха бункера. Остана само брат му.

„Я, какъв костюм си е купил?“ — помисли Вълка, разглеждайки го с удоволствие, пък и с обич, която всячески прикриваше. Жорж трябваше да бъде държан изкъсо. Беше от типа хора склонни като им подадеш пръст, да налапат цялата ти ръка.

— Ще се жениш ли? — попита Вълкът.

— Аз? Как ти хрумна такава глупост.

— Избарал си се като на сгодения циганин брат му?

— А, да бе — Жорж се плесна по челото. — Катето е тук с гаджето… с инженерчето. Иска да ни го представи. Поръчах рибна вечеря за шест души.

— Къде?

— Къде… горе в „Нерон“.