— Не съм и помислял за такъв съюз, Хакел — безочливо излъга Козела. — Твърде много ценя кожата си. Имам пари, убежище, дори семейство. За какво ми е да сядам с гол гъз в камината?
Този път Хакел направи дълга пауза.
— Да речем, че ти повярвам, Козел. Какво ще стане, ако те хвана, че минаваш зад гърба ми?
— Тогава решението е твое. Но тогава. За какво ти е моето момче?
Козела знаеше отговора предварително, но въпреки това искаше да го чуе.
— Ще го пратя в Африка.
— Срещу Виктор Бут?
След нова пауза Хакел попита.
— Откъде знаеш, че Бут е в Африка?
— Чета вестници… Не, Хакел. Държа на това момче, ценя го. Няма да го положа на дръвника.
Прекъсна връзката и изключи апарата.
— Случило ли се е нещо, Йон?
— Нищо особено. Просто никой не може да избяга от биографията си.
* * *
В двойна игра го подозираше Хакел и беше прав. Осама бин Ладен беше призрак. Всяка вечер CNN пробутваше нови версии за предполагаемите му скривалища. Един ден беше в родния си Хадрамуд в Саудитска Арабия, на другия — в Малайзия, после филипините, обратно в Либия, отново в Афганистан. Тази нощ генерал Уестли Кларк показа на картата някаква долина в грузинската част на Кавказ на границата — Чечня. Версията му беше, че Осама връща жеста. „Чеченците подкрепиха Ал Кайда срещу Америка, сега талибаните воюват с тях срещу Русия!“ Логично, от една страна, невероятно, от много други. Първо, грузинците бяха християни, дълги векове патили от ятагана на полумесеца, не търпяха никакво външно присъствие, камо ли намеса, и имаха лошия навик първо да стрелят, после да мислят. Пътят от Кандахар до Кавказ беше много дълъг, транспорт никакъв, а разузнавания колкото искаш. Никъде интересите на КГБ (ФСБ), ЦРУ и МОСАД не съвпадаха така явно както по отсечката Хиндукуш — Кавказ. Алкалай го потвърди. Говореха повече от час, преди Козела да му зададе единствения въпрос, който истински го интересуваше.
— Какво знаеш за Виктор Бут, сабри?
— Всичко. Лангли отдавна го държи в списъка Dead or alive 19 19 Мъртъв или Жив (англ.). — Б. ред.
, а миналата седмица и Европол обяви награда за главата му. Но пред мен Хакел не е споменавал това име. — Защо?
— Подозира, че играя в един отбор с Бут.
Алкалай се забави с отговора, но той беше спасителен.
— При Исламболи има къртица.
— Сигурен ли си?
— Само смъртта е сигурна, Козел.
Половин час по-късно предаде думите му на Хауки Исламболи.
Козела гледаше тържеството за Трети март, когато телефонът го извади от инфантилната носталгия. Шпионинът на Хакел лежеше на дъното на генуезкия залив. На следващия ден Исламболи заминаваше за чешките заводи „Збройовка“, а ескадронистите трябваше да посрещнат транспортния самолет в Бургас и да го препратят в Кампала — Уганда. Хонорарът вече беше преведен по сметката на Козела.
* * *
Когато Косьо Македонеца се върна от обиколката на аптеките, Габи вече беше вдовица. Той нямаше навика да чете българските вестници и тази вест го изненада, макар че се сещаше каква далавера се крие зад нея. Козела окончателно беше „замел“ следите си. Имаше и друга новина, касаеща лично него. Президентът на Републиката го беше удостоил с гражданство. Не само Козела, и той беше замел следите си. Ако утре се върнеше в Скопие, на АНА нямаше да им мине през ум, че българският поданик Константин Дарделев е убиецът-фантом Перо Пора.
Габи обаче го посрещна мрачна като облак.
— Случило ли се е нещо? — ласкаво попита Косьо.
— Не.
— Майка ти… — тази полудяла от мъка по покойния си съпруг жена беше в състояние да отрови и най-светия празник.
— Не се занимавай с майка ми! — кресна Габриела. — Забранявам ти да споменаваш името й.
Косьо седна срещу нея, опита да вземе ръцете й, но Габи ги издърпа и скочи.
— Преди известно време се обади твоят благодетел.
— Козела?
— Точно той. Поиска да му изпратя писмо — ръкопис, който да удостоверява, че играя ролята на вдовица при жив съпруг. Че съзнателно участвам в измама.
Косьо Македонеца зяпна.
— За какво му е такъв документ? Мисли да го използва?
Габи поклати глава. Очите й светнаха злобно, гласът й трепереше.
— Не още!
— Не разбирам. Какво значи „не още“?
— Значи, че ме мрази, че не ми вярва, че иска да ме накаже, а теб, светеца, да отрупа с блага. „[???]“ 20 20 Рог на изобилието. — Б.а.
, македонецо. Знаеш ли превода на тази фраза?
— Продължавам да не загрявам, Габи.
— О, ще ти обясня. Аз, вдовицата, по право наследявам имуществото му. Апартамент в София и вила в едно тетевенско село.
Читать дальше