Катрин Каултър - Цената на рая

Думите му се превърнаха в едва чут шепот, когато устата му се долепи до гърдите й. Тя с вик се изви нагоре.

— Леко — каза той и ръката му я натисна обратно. — Леко. Всичко ще бъде наред. Отпусни се, Херцогиньо. Отвори се за мен.

Потърси устата й и тя му даде топлината й с разтворени устни, между които езикът й намери неговия. Тялото й отново се изви и усети треперенето на неговото. Ръката му се премести от гърдите към корема й, после погали таза, слезе още по-надолу, леко докосвайки топлата плът на бедрата й, преди — най-накрая — пръстите му бавно да влязат в нея, което я накара да забрави всичко освен него. Устните му не се отделиха от нейните и когато тя вече чувстваше, че не би могла да преживее по-силна възбуда от тази, която я разтърсваше в момента, той влезе в нея силно и дълбоко и тялото й експлодира, неспособно да понесе такова удоволствие. Ръцете й се впиха в неговите, после в гърба му. Прекалено много й дойде.

Неочаквано върху лицето му се появи изражение като при нетърпима болка. Челюстите му бяха стиснати, кожата по скулите опъната, а бузите зачервени. Движенията му секнаха. Тя усещаше как дълбоко в нея той продължава да потръпва леко. В следващия миг той се откъсна от нея със стонове и проклятия. Непонятно й беше какво става с него, докато не почувства влагата от семето му върху корема си. Свърши, коленичил между краката й, с немощно отпусната глава и затворени очи, като дишаше тежко и накъсано.

Никой от двамата не проговори. Тя го гледаше втренчено, докато някаква празнота я поглъщаше и в съзнанието й се задържаше само мисълта, че той е сторил с нея това, което не успя предишната нощ.

Ако останеха неподвижни, в мълчание, може би болката от разочарованието щеше да намалее.

Той се изправи.

— Ще взема носната си кърпа.

Тя затвори очи и се обърна настрани, свивайки се на кълбо. Не я беше грижа, че е гола, че той може да я гледа. Усети го, когато отново коленичи до нея, после я обърна с лице към себе си и избърса корема й с кърпата.

— Не смей да плачеш, Херцогиньо — изрече той ниско, навел лице към нейното. — Недей да лееш проклетите си женски сълзи, защото съм те обидил или не съм ти доставил удоволствие. Виковете ти говореха точно за обратното. Не съм те измамил. Знаеше, че нямам намерение да свърша вътре в теб. Или ако не си знаела, сега си наясно. Казах ти, че няма да допусна да заченеш дете от мен. Ставай и се обличай.

Той захвърли носната кърпа до нея, върху полата й. Тя го загледа, докато се обличаше — гъвкави движения, пълна откъснатост от нея, след като беше задоволила най-примитивните му желания. Защо да се занимава повече с нея? Владееше напълно и себе си, и нея — в пълна противоположност на нейните преживявания.

Тя бавно се изправи и седна. Навлече през глава смачканата си блуза и впери неподвижно поглед в едно красиво изработено испанско седло.

— Днес Баджър приготвя вечерята.

Маркъс я изгледа изненадано. Никаква емоция не беше изписана на лицето й, там царуваше проклетата й неизменна надменност.

— Какво ще ни приготви?

— Агнешко печено с кайсиев сос. Овнешката плешка отнемала твърде много време и затова я оставил цял ден в марината.

Маркъс изръмжа нещо неясно в отговор, докато навличаше жакета си. После седна на стол, за да обуе ботушите си.

— Ще има също и сладкиш с череши и бадеми. Един от любимите на майка ми. И бисквити с канела.

Погледна я, както седеше с кръстосани крака върху полата си; до нея — свитата на топка носна кърпа, блузата, покриваща тялото й само до бедрата, от което оставаха открити два красиво оформени бели крака. Изглеждаше прекрасна с разбърканата си коса и дори с безмълвното си отчаяние, което събуди у него неясна тревога. Невъзможно. Не и Херцогинята. Тя не би почувствала никаква емоция с изключение на моментите, когато я обладаваше. И това му даваше власт над нея. Можеше да разклати хладнокръвието й през въпросните скъпоценни мигове. Направи крачка към нея, после спря и се намръщи.

— Не ти ли се струва малко странно да говориш за рецептите на Баджър, непосредствено след като си правила секс с мен?

— Предпочиташ ли да мълча?

— Най-често така и правиш. Студенината и поддържането на дистанция са твоя специалитет. Именно това очаквах.

— Заговорих за ядене, за да не стоим в мълчание, докато се обличаш. По-добре ли ще е да сменя темата?

— Да. Говори за мен и за това, което направих с теб. За себе си и за онова, което би могла да научиш също. Засега ти само взимаш, Херцогиньо. Имаш ли желание и да даваш?