Катрин Каултър: Цената на рая

— Лекарство за потентност? — Маркъс се опита да прикрие усмивката си.

— Точно така. Много любопитно. Фани искаше тя да го донесе, за да може да погледа как действа то, но не й разреших.

— Благодаря ти, Антония — каза Маркъс.

Херцогинята пое таблата от Антония, постави я върху масата и след като подуши съдържанието й, съобщи.

— Мирише ми на горещ шоколад, примесен с нещо, което не мога да разпозная. Може би ситно стрити черупки от охлюви.

— Баджър каза да го изпиете и после да се заемете с нормалните си занимания. Каза, че сте знаели какво иска да каже.

— Проклетникът! Да, Антония, знаем. Благодаря ти, дребосъче. А сега, марш в леглото!

След като Антония излезе, Маркъс надигна една от чашите и подаде на Херцогинята другата.

— За нас, за стритите черупки от охлюви и за приноса на Баджър при създаването на наследник.

— Наследник. Как хубаво звучи само — каза тя и отпи голяма глътка.

Скоро и двамата спяха с преплетени тела.

През клепачите си усети ярката утринна светлина. Не й се искаше да отваря очи, но нямаше избор.

— Привет, Херцогиньо, време беше да се присъединиш към нас. Както виждаш, скъпият ти съпруг е вече буден. Присъствието ми и главоболието го правят нещастен и той, естествено, би ме убил, ако не му пречеха здраво стегнатите въжета около китките и краката му. Твоите въжета са вързани по-хлабаво. Нямам намерение да те карам да страдаш, не и теб.

Тя премигна при вида на Тревор, поразена до немай къде.

— Не разбирам. Къде сме? Какво правиш тук?

— Да започнем оттам, че ни е упоил с горещия шоколад, който Антония ни донесе — спокойствието в гласа на Маркъс я уплаши повече от смисъла на думите му.

— Не вярвам. Не е възможно, не и Баджър. Тя каза, че Баджър го е приготвил.

— Разбира се, че Баджър го приготви и сложи в него лауданум, в съответствие с плана ни — каза Тревор. — Вие си мислете каквото щете, пълнете си главите с романтични версии. Не се усъмнихте, когато Баджър ви съобщи, че всичките ви роднини от колониите са в Лондон. Жалко, минус за вас. Чудно как оцеляхте след толкова куршуми — три за двама ви.

— Не струваш като стрелец — каза Маркъс.

Тревор много бавно се обърна, отиде до него, вдигна пистолета си и стовари дръжката върху рамото му.

— Престани, проклет да си! — извика Херцогинята, борейки се въпреки болката, разкъсваща китките й да се освободи, но Маркъс се обади.

— Недей, Херцогиньо, добре съм. Стой мирно, любов моя.

Тревор се върна на първоначалното си място и седна на пънчето, което използваше за стол.

— Какъв герой, а, Херцогиньо? Налага се на братовчеда Маркъс да бъде обяснено кой командва парада, иначе никаква болка няма да го принуди да приеме, че е загубил. Е, хайде, Херцогиньо, не ме гледай кръвнишки, една кръв сме с теб. Подчини се на съпруга си и мирувай. Съжалявам, мила моя, но нямам избор. Какво прави нашият герой? Ни вопъл, ни стон. Е, негова си работа, нека се съобразява с абсурдния си кодекс на честта. Не държа да признава поражението си или да ми се моли. Ако ти, Херцогиньо, не беше принудила Маркъс да се ожени за теб преди магическата дата шестнадесети юни, можех да ви подаря живота, или поне да си помисля. Но после научих, че получаваш в най-лошия случай петдесет хиляди лири от парите на баща ти, а аз исках всичко. Включително и съкровището — което никога не повярвах, че съществува, както и титлата граф Чейз. Това и ще получа сега. Не трябва да забравя да поздравя уважаемата ти майка, Маркъс, за решаването на загадката. Ще го направя по време на траура за трагичната ви смърт.

— Но ти си богат — каза тя, опитвайки се отчаяно да прогони нетърпимата болка от главата си, да проумее, да говори с него. — Каза, че си много богат.

— Да не си очаквала да твърдя, че съм последен бедняк? Шегувах се, за да не възбудя подозрения у когото и да било. Само аз знам с колко малко пари разполагаме, с никого от семейството не съм го споделял. Баща ми, вашият чичо, беше пройдоха, това е точната дума. От него ни останаха хранителните запаси в килера и млада прислужница, на която беше направил бебе. Може да се каже, че почувствах облекчение, когато падна убит на дуел заради прелюбодеяние с нечия съпруга. Защо мислите, че се ожених за Хелън само на двадесет и две години? Най-богатото момиче в Балтимор, а баща й — прост мелничар.

— Много богат прост мелничар.

— Точно така, повече от богат, или поне аз си мислех, че е. Убих го и започнах да утешавам Хелън. Скръбта и я правеше толкова уязвима и податлива, забавна в невинността й. Порадвах се на прекрасното й тяло, докато забременя и наедря. После — нагласено падане от кобилата й, която се раздразни от поставен предварително под седлото й трън, плюс настинката от дъжда, който валеше, когато стана това — и се стигна до очаквания край. Нито тя, нито плодът оживяха, остана само един разбит вдовец.