— Нещастник! Песните са прекрасни! Колко ли пък от тях знаеш?
Съкровище беше тази негова нова Херцогиня — със сигурност би го убила, ако успееше да се справи с възела. Отговорът му прозвуча още по-вбесяващо, провлечено.
— О, предполагам, че ги знам всичките. За жалост, напразно усилие, защото не си заслужават. На ръба на поносимото са — нокътят на палеца беше ощастливен с още по-съсредоточено разучаване. — Размислях над идеята да отида до издателството и да поискам адреса на това приятелче Куутс. Като мъж очаквам да прояви достатъчно разум и да се зарадва неимоверно на предложението ми да си сътрудничим. Упорит възел, а? Да ти помогна ли? Не? Ще опиташ с другия пантоф? Време беше. Гневът е хубаво нещо, но по-важно е да не се сдържа, иначе каква полза да се ядосваме?
Връзките на другия пантоф се накъсаха на парченца в ръцете й. Тя го изу, скочи на крака и се втурна към него.
Той се смееше, когато жена му започна да го налага, после я стисна здраво до себе си. Плъзна устни по шията й и прошепна в ухото й.
— Мислиш ли, че трябва да пиша на Куутс? Да го информирам, че с моя помощ би могъл да стане богат човек? Сигурно нещастникът се бори за оцеляването си.
— Да пукнеш дано! Ами, ако Куутс изобщо не е мъж! Предполагам, че тази възможност не ти е минала през ума, а? Не всичко, създадено на тоя свят с въображение, е дело на мъже, малоумнико!
Той я поглади по ръцете, като внимаваше да не я изпусне.
— Разбира се, че е, любима. Ти си жена, красива жена и си над средното равнище на пола си, но ще трябва да го преглътнеш. Не може да не осъзнаваш, че този Куутс е мъж, притежаващ способностите на мъж, макар някои от тях, например музикалните, да не са чак толкова достойни за уважение. Само мъж е в състояние да създаде нещо стойностно.
Тя изръмжа, извън себе си от гняв. Отвърна й бурен смях, който я накара да застине.
— Ти знаеш!
— Какво? — смехът се усили.
— Знаеш всичко за Куутс.
— Разбира се, че знам, гъсчице — той спря да се смее и я притисна до себе си така, че ребрата й изпукаха. Господ ми е свидетел, че много, много се гордея с теб.
— Можех да те нараня с книгата.
— Можеше да ми откъснеш главата, но не успя.
— Бих искала да престанеш да ми се смееш, Маркъс.
— Това и направих. Но си го заслужаваше. Нищо не ми разказа за успеха си като Р. Л. Куутс. Можеше да го сториш, още когато те посетих за първи път в Пипуел котидж и те обвиних, че има мъж, който те издържа. Гордостта ви, мадам, ме изпълва с желание да ви удуша и бих го направил, ако същата гордост не ми беше присъща. Работиш ли върху нова песен сега?
— Да, но май имам проблем с мелодията. Текстът е наистина остроумен, но съм го загазила с музиката.
Маркъс взе брадичката й в дланта си и я целуна, после остана загледан в нея. Разсъждаваше в полза на кое от двете — перлите или гърдите й — е сравнението между тях.
— Е, добре, Маркъс. Или веднага се заемай да ми докажеш гениалността си, или ще се постарая никога да не забравиш днешната случка.
— Да вървим — сложи я да седне върху бюрото му, обу й пантофа и старателно завърза връзката. — Да завързвам ли и тази връзка на възел или смяташ, че си се овладяла?
— По-добре ще е да е на възел.
Късна лятна вечер. Дъждът биеше по стъклата па прозорците. Те седяха пред камината и не ги беше грижа, че от огъня са останали само проблясващи въглени, защото съчиняваха нова песничка — за Наполеон и всичките му любовници, и Херцогинята се закле, че творението им няма да стигне по-далеч от вратите на спалнята. Маркъс беше споделил с нея клюката за скромната по размери мъжественост на величеството, на което тя беше отговорила най-сериозно.
— Мислех, че всички мъже са еднакви там. Имам предвид… не би ли могло песничката да се отнесе към всички ви? Наистина ли има различия?
Въпросът разбира се беше тенденциозно вбесяващ и постигна целта си. В следващите минути тя не можеше да си поеме дъх от целувки и смях едновременно.
На вратата се почука. Маркъс изруга, после въздъхна и накрая извика.
— Влез!
Оказа се Антония със сребърен поднос в ръце.
— Какво ни носиш? — попита Херцогинята, скачайки от скута на мъжа си.
— Подарък от Баджър. Каза и двамата да пиете от него. Нарече го лекарство за потентност; случайно дочух това, когато го казваше на Спиърс. Като ме видя, че съм там, много се притесни. Когато го попитах какво е, каза, че е афродизиак. Поисках да узная значението и на тази дума, но той ми се закани с пръст и каза да си гледам работата и да ви го донеса. И ето ме тук.
Читать дальше