Катрин Каултър - Цената на рая

— Мразя да гледам мъж, който се поти, Маркъс.

— Замълчи, Херцогиньо. Не мърдай, стой си в леглото. Приличаш на наложница от султански харем. Ще се насиля да мисля за нещо друго. Например за църковните реликви — Библията, двата бокала и прочее. Решил съм да ги изпратя в Рим. Остатъкът е за нас.

— Съгласна съм. Хубаво е, че подари нещо и на Маги.

— Чудя се дали и тя не си лежи в стаята само с изумрудената огърлица върху прелестите си.

— Не, седи пред огледалото, реши разкошната си червена коса и се радва на комбинацията й с изумрудите. Всички са на върха на щастието от подаръците си.

— Баджър и Спиърс бяха възмутени от предложението ми, че биха могли да престанат да ни служат, след като разполагат със своите дялове от намереното. Спиърс ме изгледа, като че ли съм извършил пакост, и заяви, че се страхувал за бъдещето ми, ако не е до мен, за да ме наглежда и да се грижи лично за благополучието ми. Предложението ми се ръководеше от най-добри подбуди, но Баджър изрази надеждата си, че то няма да остане ненаказано от небето, без да може да каже какво точно има предвид. Щял да помисли.

— Интересно, но стига за това. Съпруже мой, бих желала да те видя с рубинения пръстен.

— Аз те забавлявам, а ти не можеш да изхвърлиш похотливите мисли от главицата си — започваше да се разтреперва от желание, с всяка минута мъжкият му апетит растеше. — Само ако можеше да се видиш с всичките тия перли, подчертаващи гърдите ти…

Тя взе ръката му и я постави върху гърдата си.

Стана му трудно и да преглъща. Опита да се съсредоточи в контраста между мургавата си ръка и бялата й кожа.

— Престани да ме забавляваш, а ме слушай. Състоянието ми е отлично по думите на Джордж днес следобед.

— Как би могъл да знае? Да не би да е жена?

— И ти не си жена, следователно не би могъл да знаеш по-добре от мен. От теб се иска да бъдеш нежен, а и най-важното е това, което ме караш да изпитвам. Моля те, Маркъс, сложи си пръстена.

Маркъс измърмори нещо, но се подчини. И не беше оставен на мира, докато не се разсъблече и той, при което рубинът заблестя на фона на голото му тяло под светлината на късните следобедни лъчи. После той си поигра с всяка една от перлите върху нея и с бялата плът под всяка една от тях. Когато влезе в нея, стори го нежно, по-нежно от всякога и я изпълни със сладостта на преживяването, преди да я накара да достигне върховния екстаз, който не й се искаше никога да свършва. Свят, изпълнен със светлина и опиянение — само техен свят, където си принадлежаха един на друг, завинаги.

На следващата сутрин, отивайки към библиотеката, където очакваше да намери съпруга си, тя се спря на прага и се заслуша в гласа му, пеещ неприлична моряшка песен.

След като я изпя цялата, той се обърна към нея и й се усмихна.

— Чудесна песничка, нали?

— Доста описателен текст. Мелодията е хубава, как мислиш?

— Всъщност — погледът му някак загрижено изучаваше нокътя на единия палец, — мелодията никак не ми харесва. Мислех си, че сам бих я съчинил много по-сполучливо. Талант съм що се отнася до нагаждане на музика към мръсни стихчета. Иска ми се да познавам мъжа, написал тези песнички. Щяхме да станем партньори. Жалко. Превъзходни рими, а трябва да се пеят с такива отвратителни мелодии.

— Отвратителни! Глупости — превъзходни са! Е, не всичките, но повечето са твърде приемливи, някои дори изключителни. Що се касае до моряшката песен, чух, че се пее навсякъде и вероятно никога няма да бъде забравена, толкова е популярна. Докато има Кралска флота, ще съществува и тя. Толкова в отговор на критиката ти, Маркъс. Жалка критика.

— Казах, че не е лоша, но се съмнявам, че някой ще си я спомня най-късно до рождения ми ден. Ами че аз вече почти я забравих, особено мелодията.

Тя сграбчи първия попаднал й подръка по-дебел том и го захвърли с всичка сила по него. Той сръчно го улови и забеляза.

— Не предполагах, че „Том Джоунс“ е толкова тежък. Елементарна история на прекалено много страници. Точна като всичките глупашки песнички — никакъв смисъл, елементарно натъкмяване. И без никаква свежа мелодия, която да ги направи запомнящи се. Истинско нещастие за приятелчето, което ги е писало, че не е имал възможността да се възползва от помощта на талант като мен.

Херцогинята почервеня, огледа се за друга дебела книга и след като не откри такава, затича се към него, по-точно заподскача, опитвайки се в движение да събуе единия си чехъл.

Беше забравила за връзките. Опитът й да ги развърже, само ги затегна във възел. Тя изруга, което предизвика весел смях у него и пристъп на истерия от страна на вбесената му нежна половинка.