Катрин Каултър - Цената на рая

Херцогинята легна по гръб до свекърва си.

— Девойката седи на ръба на кладенец и над главата й има дъб. Както в стиховете. А какво ще кажеш за обърнатите деветки и чудовището?

— Загадката с деветките най-много ме притесняваше. Едва вчера ми проблесна истината и за тях. Погледни лютните, Херцогиньо.

— Точно за тях се чудех: защо ги държи по такъв неудобен начин, със заоблените им страни една към друга?

— Разбираш ли от музика, мила? През целия си живот съм свирила на пиано и сега за първи път съм наистина благодарна на майка ми, че ме караше насила повече да се занимавам с музика, отколкото да ходя по танци и да се разхождам на лунна светлина, което кръстоса пътищата ни с бащата на Маркъс, този чудесен човек. Погледни на изобразеното с очите на музикант.

— От дете гледам тези рисунки, а нищо не съм виждала — възкликна развълнувано Херцогинята. — Държани по този начин, лютните образуват нотния басов ключ фа, който прилича на две обърнати с гръб една към друга деветки.

— Така е наистина. Картините са били нарисувани с определена цел, поне тези със средновековните сцени. Погледни сега там, където младият мъж изглежда уплашен.

— Чудовището го е изплашило.

— По-нататък той сочи към лютнята. Недоумявам защо.

— Опитва се да ни покаже басовия ключ, който ние сме били слепи да видим, както и предшествениците ни в продължение на векове. Госпожо, мисля, че вие сте най-умният човек, когото познавам.

— Благодаря ти, скъпо дете, но всичко това не ни дава все още съкровището в ръцете.

— Ще разрешите ли да се поинтересувам какво вие, Херцогиньо, и вие, госпожо Уиндъм, правите върху току-що почистения килим?

— Ела тук, Спиърс, легни до мен и погледни нагоре. Ще бъде истинско откритие за теб. По-рано ме попита какво знам; сега ще научиш, както това се случи на Херцогинята.

Десетина минути по-късно в стаята надникна Баджър и премигна. Към групата на тримата почитатели на изобразителното изкуство се бе присъединила и Есми, проснала се удобно върху гърдите на Спиърс.

— Хиляди дяволи, какво става тук?!

— Чудни работи, господин Баджър. Може да се каже, че госпожа Уиндъм знае почти всичко, каквото има да се знае. Легнете до мен и ще ви обясним.

Маркъс, който търсеше съпругата си, се присъедини към групата секунди по-късно — точно, когато Спиърс попита.

— А кое е чудовището?

Граф Чейз си глътна езика пред странната гледка. Без да помръдва, Херцогинята подхвърли.

— Маркъс, ела тук. Почти разплетохме загадката на съкровището. Лягай до мен.

Маркъс се подчини и зяпна рисунките.

— Ето защо майка ти е лежала тук преди три дни. Свързала е рисунките и другите упътвания за съкровището, с които разполагаме. Знаеш ли откога е тази стая, Маркъс?

— В най-старата част на къщата е. Мисля, че една от малкото оцелели след пожара в началото на миналия век.

— Аз изчетох дневниците на Артър Уиндъм, трети виконт на Берисфорд, скъпи синко. Отегчително четиво, но полезно като информация. Пожарът е бил през 1723 година и цялата къща, строена по времето на Елизабет, е била унищожена. С изключение на Зелената кубовидна стая и библиотеката, където сте намерили книгата. В дневника пише дословно: „Останали са ми само Зелената стая и библиотеката, но и те толкова почернели от дима, та се съмнявам, че някога ще имат първоначалния си вид. Въпреки че никога не съм ги харесвал, длъжен съм да ги възстановя, след като са оцелели.“ Той е наредил и възстановяването на рисунките, от които са се възхищавали и баща му, и дядо му. На неговата добросъвестност дължим запазването на всичко, с което разполагаме.

— Защо стаята е наречена Зелената кубовидна? — попита Маркъс замислено. — Никой не знаеше, дори чичо ми.

— Аз самата се чудех. Сампсън предположи, че може да е заради прозорците, чиито обикновени стъкла са били заменени със зелени стъклени плочи.

— Не забелязвате ли, че самата стая има стени във формата на квадрати? — това беше Маги, седнала незабелязано зад Спиърс, с ръце, обгърнали колената й.

— А когато слънчевите лъчи преминават през зелени стъкла в стая с квадратни стени…

— Пред наблюдателя се оформя един зелен куб, господин Баджър — довърши мисълта му Спиърс. — Преди години цветното стъкло е било доста популярно.

— Всички стари къщи имат стаи с най-причудливи имена, както е Помещението на присъствието в Хардуик Хол — огромна стая, в която не можеш да престанеш да трепериш. Без съмнение свързано с някакъв призрак. А що се отнася до рисунките, всичко, което ни беше известно за съкровището, е събрано в тях.