Катрин Каултър - Цената на рая

Маркъс почти подскочи, когато осъзна, че се взира в чучелото на Хенри VIII. Лицето му беше познато от портрет на Холбайн 31 31 Ханс Холбайн-младши (1497–1543) — немски художник, прекарал част от живота си в Англия по времето на Хенри VIII, станал негов придворен художник. — Б.пр. . Бая слама е отишла, за да се напълни кукла с размерите на шишкавия крал, помисли си неволно той. Но защо бе напъхана тук? Защо бе скрита?

Гласовете над главата му зазвучаха по-настоятелно, този на Херцогинята дори издаваше раздразнение. Той се усмихна и извика.

— Не е скелет, а чучело, натъпкано със слама. Или, ако трябва да бъда точен — Хенри VIII, приготвен за обесване, с въже на шията. Момент, има и още. Потрайте.

Последните му думи бяха предизвикани от внезапното впечатление, че скъпо облеченото чучело е прекалено дебело, дори в сравнение с фигурата на човека, когото изобразяваше. Бухналата яка на дрехата му сигурно беше по-широка от колело на вагон. Като че ли не беше слама онова, което я поддържаше издута. Ръката на Маркъс се протегна към отвора на яката и измъкна оттам дълъг наниз от най-великолепните перли, които някога беше виждал. Опипа разпадащата се материя и разпозна очертанията на още скъпоценности, монети, дори няколко монашески броеници и скиптър. Имаше също и чинии, и бокали, без съмнение златни. Сред всичко това беше пъхната и масивна книга, може би Библията, чиито корици бяха инкрустирани със скъпоценни камъни. Чучелото беше побрало и други църковни реликви. Пред Маркъс стоеше не кукла, напълнена със слама, а съкровището на абатството „Сейнт Суейл“, престояло в дупката непокътнато над триста години.

— Спиърс! — извика той. — Ще се наложи да спуснете нещо като по-дълга носилка, вързана със здрави въжета, за да можем да качим чучелото. Предупреждавам ви, че е много тежко, та преценете добре какво ще свърши работа. Цяла кралска съкровищница е побрало това човече!

— Имаш ли представа колко очарователно старинна изглеждаш?

Тя само му се усмихна. Блестящият наниз от перли около врата и се спускаше по-надолу от пъпа й и стигаше до корема. По настояване на съпруга си не носеше върху себе си нищо, освен тях. По неговите думи, това трябваше да се счита за подарък за рождения й ден поне за три години напред. Перлите наистина бяха несравними.

— Да, знам, че смяташ и мен за чудесен, и си напълно права. Подразбрах от леля Гуенет, че рожденият ти ден е през септември, съвсем скоро.

— А аз научих от Фани, че твоят е в началото на октомври. Тъкмо ще успея и аз да ти избера подходящ накит от големия куп. Като споменах Фани, сетих се — тя ти приготвя нещо много специално, Маркъс.

— Ще й се наложи да преодолее сърдечното си влечение, иначе ще си носи товара до дълбока старост.

— Ще го преодолее. Само още две години и близначките отиват в Лондон. Тогава ти ще си старец за нея и ще изпаднеш от класацията. Сега — за моя рожден ден. Три години без друг подарък казваш, значи?

— Толкова! — той вдигна перлите и ги приближи до очите си. — По-блестящи са станали, след като само няколко минути са се допирали до кожата ти — наведе се и целуна корема й. Тя го докопа за косата и повдигна главата му.

— Ще си сложа перлите отново на четиринадесети. Ще ги считам като първа вноска за рождения ми ден. А ти в какво ще се появиш, Маркъс? Искам да сложиш пръстена с огромния рубин.

— Друго?

— Нищо.

— Кога каза, че е рожденият ти ден, Херцогиньо?

— Мисля, че започва след около десет минути. Всъщност, ти вече даде началото му с няколко целувки.

Той се засмя, целуна я отново и се заигра с перлите.

— Дявол да го вземе, ще почакаме, докато се оправиш напълно. Раните ти не са зараснали и, ща не ща, трябва да се съобразявам.

— Нищо подобно. От три седмици насам съм в чудесна форма, нямам проблеми дори с раните от куршума.

Той се намръщи при думите й и пръстът му мина по розовия белег върху слабините й. Все още си личаха следите от шевовете, а много ясно помнеше и картината на иглата, забиваща се в кожата й. Споменът го накара да преглътне мъчително.

— Стига, Маркъс. Минало-заминало. Аз съм добре. И двамата оцеляхме. Твърдата ти глава и ръката ти оздравяха дори по-бързо, отколкото заслужаваш.

— Имаш право, минало е. Можеш да бъдеш сигурна, че отсега нататък ще взема всички необходими мерки за безопасността ти. За другото — ще почакаме, докато си в повече от отлична форма. И недей да спориш, въпреки че бих изслушал аргументите ти по този въпрос. Бих искал да чуя от устата ти, че ме желаеш толкова много, че би ме убила, ако не те обладая на момента — въздишката му беше мъченическа. Той бързо стана от леглото и се отдалечи на няколко метра от нея. — Не, аз само ще си стоя и ще се потя при гледката на голото тяло на съпругата си.