Катрин Каултър: Цената на рая

Но ние свършихме парите, а бях глава на семейство. Какво да предприема? Тогава получихме известието на господин Уикс, Бог да благослови доброто му сърце. Той наистина вярваше, че вие не ще можете да преодолеете различията си. Старият глупак обаче не беше сложил младостта и сладострастието ви в сметките. Знам живота ти в подробности, Херцогиньо, благодарение на скъпата леля Гуенет и несекващата ни кореспонденция. Тя се възхищаваше на възпитанието ти въпреки злощастния ти произход, но подозираше, че ще се опиташ да оплетеш Маркъс в мрежите си, след като нямаше шанс при Чарли и Марк, защото баща ти нямаше да позволи да се свържеш с някой от полубратята ти. Горката стара мома, принудена да живее от подаянията на брат си, какво друго й оставаше, освен да ни описва всяка подробност от горчивия си живот? Знам цялата история на всеки един от вас, сякаш съм я преживял заедно с него. Разтърсваща, разрушителна любов и омраза отначало до край. Но, ето ни сега тук, и всичко скоро ще свърши. Бедният Джеймс, добрата душа, не исках да го взимам с нас в Европа, но той настояваше да се запознае и с двама ви. Натрапчива идея. Няма никаква представа как животът може да променя хората и да ги прави съвсем различни от това, което искат да бъдат. Джеймс нищо няма да научи. Ще го покровителствам, както и Урсула. И двамата ще си умрат един ден невинни като ангели.

Нека си говори, колкото иска, мислеше Маркъс, разхлабвайки възлите на въжето, стягащо китките му. Мислел беше Тревор за конте, за глупак — колко мило! Срещу него седеше човек, въплъщение на порока и извратеността. В стиховете от старата книга имаше истина.

— Ти си кървавото чудовище от книгата. Винаги готов да извърши зло, да нарани, да излъже, да убие. За теб е предупреждавал монахът от съня на Херцогинята, за такива като теб предупреждава книгата. Където има живот, има и зло, и човек вечно трябва да е нащрек, за да се предпази.

— Аз да съм чудовище? Не ми е приятно да го чуя, Маркъс, скъпи братовчеде. Може и да е вярно, но само отчасти. Действията ми винаги са наложени от обстоятелствата. Майка ми коства големи разходи. Вече споменах, че искам да осигуря най-доброто за Джеймс и Урсула. Няма друг начин. За съжаление Хелън не се оказа достатъчно богата. Глава съм на фамилията Уиндъм и трябва да се погрижа за всички.

— Не ти си глава на фамилията, а аз.

— Още няколко минути ще се радваш на тази чест, братовчеде.

— Предполагам изключваш възможността да ни освободиш и да се върнеш в Америка.

Тревор се заля в искрен смях.

— Твоето единствено спасение те очаква на небето, братовчеде.

Време ни трябва, размисляше трескаво и Херцогинята. Тревор наистина беше проявил загриженост като към дама и не беше вързал здраво ръцете й. Краката й изобщо не бяха вързани. Жената не беше заплаха според Тревор. Въжето все повече се разхлабваше. Трябваше да не спира да говори, не можеше да се измъкне, след като беше причинил толкова болка, толкова злини.

Загледа го упорито, докато не срещна погледа му. Боеше се до смърт, но никога нямаше да му позволи да забележи това.

— Всичко значи е било планирано? Откога? И как успя да привлечеш Баджър?

Той се наведе към нея. Тя не издържа и се дръпна назад.

— Уморих се да говоря, Херцогиньо. Надявам се, че сега и двамата разбирате от какво се ръководи постъпката ми. Теб не бих искал да те убивам. Мога хубаво да се забавлявам с теб, докато не се издуеш от бременността. Бременните жени са отблъскващи. Хелън ми приличаше на паяк с тънкото си тяло и издутия си корем и аз й го казах до леглото й, когато тя пищеше — не от страх от мен, а защото бебето искаше да излиза и вече разкъсваше плътта й.

Ръцете й бяха свободни. Разстоянието между тях беше около два метра. В ръката му мързеливо се полюляваше пистолетът. Какво можеше да стори?

— Сега ми кажи, Маркъс, скъпи братовчеде — кой е глава на фамилията Уиндъм? Кой се справи по-добре и надделя над другия, английски старомоден глупако?

Тя скочи на крака и се метна с вик към него, протягайки се да сграбчи дясната му ръка.

Маркъс също се изправи и се хвърли към Тревор, но ръцете му бяха вързани, а краката си не можеше да движи — между глезените му имаше само няколко сантиметра разстояние. Тревор лесно отблъсна атаката му, после се обърна към Херцогинята, просна я върху пода, покрит със слама, и падна отгоре й. Не изпускаше от поглед и Маркъс, който се беше задържал прав и се готвеше за нова атака.

— Не мърдай, братовчеде, иначе ще пусна куршум в хубавата й устица!