Катрин Каултър - Цената на рая

Много внимателно върна обратно листата в същия ред, в който ги беше намерил, и затвори чекмеджето.

Тя спеше дълбоко, обърната на една страна. Спомни си обвиненията си, когато за първи път беше отишъл в Пипуел котидж. Мъж, който да я издържа! Сигурно й се е искало да му даде да се разбере, но тогава съществуваше другата Херцогиня, чиято реакция я караше да се отдръпне в себе си, в самотата на безмълвието и привидното високомерие. Онази Херцогиня никога не би го ударила с камшик за езда или нападнала с ботуша си. Жената, написала всички тези песни, беше сега негова — относително казано, защото се бе променила и би го застреляла при едно по-непоносимо предизвикателство.

Всичко беше постигнала сама. Нищо не беше му казала.

Слизайки надолу по стълбите, дочу Спиърс да си припява познатите му песнички една след друга. Негодникът знаеше. Баджър му е казал. Вероятно дори Маги и Сампсън знаеха. Всички освен той самият.

Защо не му беше казала?

Връчи на майка си двете рисунки и излезе от стаята, подсвирквайки си песничка, чиито думи бяха прекалено нецензурни, за да бъдат измислени от дама.

Молеше се и на двама им да е отреден дълъг живот. Възнамеряваше да прекара всяка минута от живота си с нея.

Баджър ги убеждаваше почти с пяна на уста.

— Всеки от негодниците може да го е сторил, всеки един от тях. А ако не им е стискало, са платили на някого, жалките мръсници. Да знаете, само дъртата кучка стои зад всичко това.

— Успокойте се, господин Баджър. Гневът няма да помогне да установим истината. Твърдите, че всички те са имали алибита. Много объркващо е, че не сте успял да се доберете до нещо определено.

— Може да търсим в грешна посока — намеси се Маги, заета с изучаването на маникюра си. — Може негодникът да е под носа ни. Как беше името на човека от селото? Оня, с магазина за книги, другото уиндъмово копеле?

— Не помня — отвърна Баджър, гледайки я замислено. — Но идеята е добра, Маги. Още тази сутрин ще се разходя дотам и хубавичко ще си поговоря с човека.

— Пазете се, господин Баджър. Много негодници се навъдиха напоследък.

— Ще внимавам, скъпа моя.

Маги пооправи разкошната си прическа и прилепналата по тялото й рокля и се запъти към вратата, подхвърляйки през рамо.

— Отивам при Херцогинята. Горката жена е страшно отегчена. Графът се мотае около нея непрекъснато и я третира като с малко дете. Тя ми се оплака от него, но господинът е притеснен, а не е лошо да видиш, че наказанието му го е стигнало. Беше време, според мен. Надявам се да ми разреши да й измия косата тази сутрин.

— Графът — уточни Спиърс, — най-сетне разбра какъв късметлия е. Аз също се радвам на очовечаването му. Но дори и на мен поведението му за последните три дни е необяснимо.

— Просто е силно загрижен за Херцогинята — предложи обяснението си Баджър. — Защо, по дяволите, трябваше тя да помята?

— Ще го прибавим към сметката на оня, който стреля по тях — каза Спиърс. — Помятането задълбочава депресията й. Въпреки че е нелепо, обвинява себе си.

— Не може да се разбере какво става с тях. Затворили са се като при обсада.

— Вярно е, но сигурно помятането не е единствената причина, въпреки че и тя е повече от достатъчна.

— Бих казал — намеси се Сампсън, — че цялата прислуга е ужасно разтревожена. Херцогинята е тяхната любимка. Що се отнася до господин графа, загрижеността, която показва към съпругата си, го издига в очите им — като господар и съпруг. Може да се каже, че е на път да спечели пълното им уважение.

— Все същият твърдоглавец си е — каза Маги. — Ако питате мен, плаче да бъде наложен с камшик от Херцогинята. Аз одобрявам промяната у нея. На всички жени е известно, че мъжът трябва постоянно да е под напрежение. Камшикът чудесно върши тая работа.

И тримата джентълмени мъдро оставиха последните реплики без коментар. Само Спиърс додаде.

— Мисля да си поговоря с госпожа Уиндъм. Жена със забележителен ум е тя.

Спиърс завари Патриша Уиндъм легнала по гръб върху килима в средата на Зелената кубовидна стая, заковала поглед в тавана, абсолютно неподвижна, създаваща погрешното стряскащо впечатление, че е труп.

— Госпожо!

Тя бавно обърна глава към него и се усмихна.

— Здравей, Спиърс. Ела да ми помогнеш. Уверена съм, че килимът е чист. Госпожа Емъри е същински тиранин по отношение на чистотата. Ето тук, Спиърс. Благодаря ти.

— Ще разрешите ли да се поинтересувам от целта на заниманието ви, просната върху пода, госпожо?