Катрин Каултър - Цената на рая

— Моля ви, опитайте да се отпуснете.

Видя как сълзи се процеждат под спуснатите й клепачи, но никакъв звук не излезе от устата й. Приближаващите се тежки стъпки го накараха автоматично да се отмести. Маркъс се приближи и нежно избърса сълзите от бузите й.

— Шшт, любов моя. Всичко е наред.

— Нищо не е наред. За теб — може би. Всичко се нареди, както ти го искаше.

— Херцогиньо…

— Искам да убия човека, който стреля по нас.

— И аз искам да го убия. Но как да подхванем тази работа?

После тя отново заспа.

— Милорд.

— Да?

В рамката на вратата беше застанал Спиърс.

— Има известие от Баджър.

Маркъс слушаше майка си, седнала срещу него на масата в трапезарията.

— Не знаех, че е бременна, Маркъс. Невероятна история. Много съжалявам.

Той мълчеше.

— Много бързо е забременяла — додаде тя.

— Вероятно през първата ни брачна нощ.

— Прекалено много насилие, прекалено настойчиво. Кой се опитва да извършва убийства? Теб ли цели да убие или Херцогинята?

— При толкова много изстрели ми се струва, че е набелязал и двама ни. Може би Херцогинята е главната му цел, като се имат предвид двете предишни покушения. Бог знае какво става.

— Спиърс ми каза, че си получил съобщение от Баджър.

— Скоро се връща. Свършил е, каквото е могъл. Всички от американския клон на фамилията са в Лондон. Урсула и Тревор са на легло с тежки настинки, а майка им — дъртата лисица — не се доближавала до тях, за да не се зарази от децата си. Джеймс гостувал на някакъв младеж, с когото се запознал на първия ден след пристигането им. Наливали се с бренди и не преставали да играят карти в къщата на приятеля му в Ричмънд. Баджър отишъл дотам и говорил с един от слугите, за да е сигурен. Както виждаш, не може да се твърди, че някой от тях не е бил в Лондон. Но Баджър не е склонен да ги приема за невинни.

— Дъртата вещица е.

— Всеки от тях би могъл да наеме убиец, включително въпросната дърта вещица.

Леля Гуенет се появи, целуна предложената от снаха й буза, усмихна се на Маркъс и каза.

— Доктор Рейвън е приятен млад човек.

Маркъс изсумтя.

— Прекалено млад, ако питаш мен.

— Какво означават думите ти, синко?

— Че аз съм глупак. Джордж е добър, независимо каква е възрастта му.

— По-голям е от теб, Маркъс. На двадесет и осем, попитах го. Много ще ме учуди, ако ревнуваш. Винаги съм смятала, че си над дребните емоции. Приятно е да открия, че и на теб са присъщи обикновените човешки слабости. Разкажи на Гуенет за разследванията на Баджър в Лондон.

— Случилото се сигурно е свързано с Уиндъмовото наследство — беше коментарът на леля му.

— И аз мислех така, когато се случиха предишните две произшествия, но сега? Толкова изстрели и по двама ни! Съкровището? Нито аз, нито тя имаме и най-бледа идея за местонахождението на това съкровище, нито пък сме сигурни, че то въобще съществува.

— Мисля, че може и да ми е хрумнало нещо — каза Патриша Уиндъм, изправяйки се от стола си. — Доста се поизмъчих в мислене, Маркъс, и реших, че няма да е лошо да погледна скицираните от Херцогинята рисунки, ако бъдеш така любезен да ми ги донесеш. Ще ги прегледам внимателно, пък ще видим по-подир — с ослепителна усмивка към сина и зълва си тя се оттегли от стаята, оставайки ги да гадаят над думите й.

Маркъс се взираше в страниците, прибрани и подредени в малкото й бюро. Под извадените рисунки на кладенеца се бяха оказали други листа, до един изпълнени с ноти и думи, изписани под нотите. Очите му се спряха на един от листовете, където прочете.

Мелодията сама дойде в главата му — беше чувал безброй много пъти моряци да я пеят. Не можеше да повярва. Херцогинята и Р. Л. Куутс бяха едно и също лице? Тя беше съчинила всичките известни песнички? Бяха поне двадесет и почти всичките му бяха познати. Под музикалните листове се намираше кореспонденция и договори. Усмихна се. Господи, сумата, получена само за последните, беше впечатляваща!

Сама беше издържала себе си и Баджър. Куражлия жена се бе оказала съпругата му. Почувства пристъп на гордост и нещо друго, което го размекна. Дали любовта му се беше родила още към деветгодишното момиченце, наречено от него Херцогиня? Дали пък оттогава чувството само се беше задълбочавало?