Катрин Каултър - Цената на рая

Само една свещ до леглото разпръскваше мрака в спалнята. Тя лежеше на една страна, задържана в това положение от възглавници, поставени пред и зад нея. Тънка завивка я покриваше до кръста, а батистената нощница скриваше цялото й тяло.

Той се изправи и се протегна, без да откъсва поглед от нея. Беше се хвърлила да го спасява — без да мисли, без да се колебае. А той не беше успял да я защити. Събитията се бяха развили шеметно бързо. Маркъс се опита да си припомни. Изстрелите бяха поне шест. Негодникът е използвал няколко пистолета, иначе не би могъл да стреля в такава бърза последователност. Слава Богу, смяната на пищовите беше попречила на точния му мерник.

Наведе се и сложи ръка на челото й. Късмет, че нито един от куршумите не беше заседнал в телата им. Изруга, като усети горещината, излъчваща се от тялото й. Тресеше я. Без да губи време, закопча нощницата си и се завтече към стаята, където беше легнал да спи доктор Рейвън.

— Има треска — каза само, когато младият мъж разтърси глава, за да се разсъни.

— Веднага се качвам. Накарайте Маги да донесе студена вода и кърпи, милорд. Намира ли ви се лед?

— Баджър ще се погрижи.

Всички отново се бяха събрали около нея в два часа сутринта. Тя стенеше леко и главата й се мяташе върху възглавницата, увивайки в безредие косата но лицето й.

На Маркъс му идеше да се разреве. Започна да търка лицето й с кърпата, натопена в легена със студена вода, в която плуваха бучки лед.

— Съблечете я, милорд. Ако треската се усили, ще я поставим във вана, напълнена със студена вода — в този момент докторът осъзна, че в стаята имаше още трима мъже. — Ако обичате, господа, оставете ни с негова светлост да се погрижим. Излезте, моля.

— Не! — каза Баджър.

— Не! — повтори Спиърс.

Маркъс се намеси.

— Излезте и двамата. Можете да сте уверени, че ще сторя необходимото. Недей да се опитваш да спориш, Спиърс. Чувствам се добре. Превързаната ръка малко ми пречи, но ще се справя.

Когато останаха само с доктора в спалнята, Маркъс съблече нощницата й и се видя, че превръзката е суха и чиста.

— Хубаво е, че кръвта не е избила пак — каза доктор Рейвън.

— Как е малкото ти име?

— Джордж.

— Хайде, Джордж, казвай ми какво да правя.

Продължиха да разтриват цялото й тяло, на смени, повече от час. Някъде към три сутринта Джордж провери температурата на челото и гърдите и близо до превръзката.

— Спаднала е. Да се молим да се задържи така.

— Стопила се е — каза Маркъс, след като донесе чиста нощница и я напъха в нея. — Все едно, че е безплътна.

— Няма да умре, милорд, кълна се. Очаквах треската. Починете си. Аз ще съм при нея и ще ви извикам по-късно. Не ми се ще да се наложи и вас да разтриваме с ледена вода. За вас никак не може да се каже, че сте безплътен.

Тя сънуваше — чуден сън, изпълнен с най-различни цветя, безброй цветя с разкошни цветове и аромат. Седеше сред всичките тези цветя и си пееше една от песничките, съчинени от самата нея, може би най-популярната, макар и с най-пикантен език. За нея издателят й беше казал, че е толкова популярна между хората от флота, та му се струвало, че никога няма да бъде забравена. Мисълта да се обезсмърти чрез песен я накара да се усмихне. Тъкмо пръстите и се протегнаха да погалят листчетата на една червена роза, когато от другата страна на храста изникна странно същество, което като че ли бе облечено в монашеско расо; беше сбръчкано и с ръста на джудже. На възраст изглеждаше по-старо от света. Чу го да й казва.

— Аз бях близо до кладенеца и наблюдавах неотстъпно, но ти не ме откри. Стотици години те чаках да дойдеш. Нямаш никакво въображение, глупачке! По онова време, когато с братята ми трябваше бързо да решаваме какво да правим, Локридж Уиндъм беше само прост барон. И все пак се опита да ни помогне, но не можа; никой не можеше. Тогава ние решихме да се погрижим за барон Дендридж, в случай, че загубеше всичко. Оня мизерен крал и дваж по-жалкия му слуга, Кромуел, оглозгаха абатството до кокал. После баронът умря, бедният човек — прекалено рано, преди синът му да започне да разбира кое какво е. Но знаците бяха оставени и мълвата за съкровището премина през няколко поколения, преди дори и тя да замре. Всички от рода Уиндъм досега бяха глупаци и невежи. Дори и ти се отказа. Затова съм при теб. Кажи ми, какво виждаш сега?

— Виждам деветка. И още една, но тя е обърната.

— Наистина ли, Херцогиньо? Е, може би е така, може би не. Имаш достатъчно ум да пишеш песничките си, а защо не си достатъчно умна за тази загадка? Отваряй си хубаво очите; иначе дойда ли още веднъж при теб, ще съжаляваш. Чудовищата никога не умират, не го забравяй.