Катрин Каултър - Дивият барон

— И не може да има гаранция, че ще бъде момче. Може да се наложи да се подлагам в продължение на години на това, преди да се сдобиеш с наследник.

— Така е. — Погледът му отново се премрежи. — Доста ми се нрави мисълта да имаме пет момичета преди да направим момчето. Не изпадай в меланхолия, Сузана, това няма да отнеме чак толкова дълго време; не повече от двайсет години.

Младата жена потръпна. Какво, по дяволите, бе сторил с нея Джордж? Всъщност се досещаше. Много мъже нямаха и представа за женското тяло. Други пък го познаваха, но това не променяше поведението им. Баронът смяташе, че за всеки представител на силния пол е задължително да премине сериозно обучение за това, как да люби както трябва една жена. И баща му се бе погрижил той самият да получи тези знания.

Щом Роухън навърши четиринайсет години, неговият родител бе потрил доволно ръце, бе го ударил приятелски по гърба и го бе предал на грижите на най-опитната си любовница, Мери Клер от Уексфорд, Ирландия. Тя му бе давала уроци три пъти седмично в продължение на шест месеца. Всъщност, както сама бе признала няколко години по-късно, след третата седмица той повече не се нуждаел от уроци, но компанията му й доставяла удоволствие, а и баща му, бе добавила със смях, й бил платил щедро и прещедро, за да бъде момчето във форма. Сега младият мъж опита да си спомни дали някога бе изпитал смущение в присъствието на Мери Клер. Според него подобно нещо не се бе случвало никога.

Все още от време на време се виждаше с нея. Тя бе прекрасен приятел. Смъртта на баща му я бе разстроила толкова много, че майка му бе отишла да я утеши. И оттогава двете жени се бяха сближили доста.

Колкото до двамата му братя, те също бяха получили прилично обучение. Нямаше причина Джордж да се е държал като дръвник. Неговата учителка не бе Мери Клер, но баща им не би го оставил в ръцете на някоя неопитна жена. И въпреки това брат му очевидно се бе проявил като тъпанар. Защо ли? Трябва да е бил от онези мъже, които не дават и пукнат грош дали доставят удоволствие на жената, която любят. Подобно нещо се струваше недопустимо за барона.

— Майка ми беше дъщеря на баронет — заразказва в това време Сузана. — По време на престоя си в Америка дядо ми очевидно направил нещо, което се понравило на Джордж III и бил възнаграден по този начин. Колкото до баща ми, той е втори син, наполовина ирландец, без стотинка към името. Дядо ми лишил майка от наследство, задето се омъжила за баща ми. Както виждаш, произходът ми не е особено привлекателен.

— А, значи твоето семейство не може да открие корените си до Уилям Завоевателя, така ли?

Младата жена набърчи вежди.

— Нямам и най-малка представа. Би трябвало да го знам. Мога да пиша на дядо си. Никога не съм го виждала, но може би сега, след като от смъртта на майка ми са минали толкова години, той няма да иска да ме лиши от наследство. Майка ми повтаряше често, че той носел най-колосаните вратовръзки, които е виждала някога на врата на който и да било джентълмен. Казваше, че едвам мърдал главата си. Затова му било невъзможно да погледне надолу и да види собствената си дъщеря. Съмняваше се, че изобщо някога я бил виждал отблизо.

— Това звучи доста ексцентрично. Може би не е бил с всичкия си. — Младият мъж вдигна припряно длани. — Не, дори не помисляй да хвърлиш отново отгоре ми тази ваза. Така, ето какво ще направя, за да не се чувстваш виновна заради неподходящия си произход. Просто ще намаля сумата за твоята издръжка, за да получа компенсация за всичко, което липсва в родословното ти дърво.

— Ще пиша на дядо си — заяви твърдо тя. — Все трябва да има някакви записки за родословното ни дърво, нещо, което ще подобри мнението ти за моите предци. — И тогава, за огромно задоволство на Роухън, сведе поглед и прошепна: — Не искам да се срамуваш от мен.

Приятно развълнуван от стремежа й да му се хареса, лорд Маунтвейл попита:

— Кой е дядо ти?

— Сър Франсис Барет от Кодингтън, Йоркшир.

— Звучи съвсем добре. Ще проверим. Не си ли се сетила за още нещо, с което да измъчваш себе си или мен?

— Предполагам, че няма да кажеш цялата истина на майка си.

— Вече го направих. Майка ми е сила, с която човек трябва да се съобразява. Събуди ме в шест тази сутрин и до шест и трийсет вече бе изстискала всички подробности от нещастната ми особа. — В този момент младият мъж осъзна, че тя току-що му бе предложила най-мощното оръжие да я убеди. Вгледа се за миг в ноктите на ръцете си. А след това вдигна очи и се усмихна. — Майка ми мисли, че трябва да се оженим колкото се може по-скоро, дори незабавно. Потресена е естествено от онова, което е направил Джордж, и желае двете с Мариан да бъдете защитени. Напълно е съгласна, че най-добрият начин да направим това, е като се омъжиш за мен. — Направи съвсем кратка пауза и добави: — Знаеш ли, Сузана, майка ми има превъзходно усещане не само за това, което е подходящо и редно, а и за точния момент на неговото осъществяване, така че да се получи желаният резултат.