Катрин Каултър - Дивият барон

Младата жена въздъхна дълбоко.

— Бракът ни е необходимост.

Последва нова въздишка, дори още по-дълбока.

Най-после бе успял.

Скромната венчавка бе изпълнена от мистър Байъм — човек с внушителна побеляла глава и дълбок резониращ глас. Той получаваше издръжката си от семейство Карингтън и беше олицетворение на дискретността. Никога не заплашваше с ада и не обръщаше внимание на клюките, които достигаха до ушите му. И харесваше много настоящия барон Маунтвейл, въпреки репутацията му. Гостната на викария бе малка, но обзаведена с вкус благодарение на Шарлот Карингтън. Той разбираше необходимостта всичко да се държи в тайна дори от прислугата на семейството. Затова церемонията се състоя вечерта в неделя, когато всички се бяха събрали по домовете си, спокойни, че са изпълнили религиозните си задължения.

Мистър Байъм потупа Тоби по рамото, когато мина край него, и прошепна в ухото му:

— Сестра ти е прелестна. Днес е щастлив ден за Карингтънови. Представяш ли си, нашият барон се жени.

— Да, наистина се женя — намеси се Роухън. — Одобрявате ли това, сър?

— Да, одобрявам го, милорд. Страхувах се, че ще се ожените в Лондон и аз няма да имам възможността да присъствам на венчавката, но действителността надмина и най-смелите ми очаквания. Никой никога няма да узнае за това. А и вярвам, момчето ми, че след като се съвземеше от първоначалния шок, скъпият ти баща би аплодирал постъпката ти. Ти си добър и великодушен човек. А сега, милорд, нека да ви венчая преди младоженката да е побягнала.

А тя наистина изглеждаше готова всеки момент да вдигне полите си и да се втурне навън. Баронът побърза да застане до нея и да я хване здраво за ръката. Дланта й бе студена и влажна от пот.

Сузана, благодарение на свекърва си, носеше рокля от бледожълта коприна, а корсажът и линията под бюста бяха обрамчени с дори още по-светложълта дантела. Дрехата падаше красиво на пода; подгъвът й също бе поръбен богато с дантела. Ръкавите бяха дълги и декорирани с дантела. Във вдигнатата й нагоре коса бяха вплетени светложълти панделки. Младата жена изглеждаше наистина прекрасно.

Маунтвейл преглътна мъчително; тя беше също така и много бледа.

Усмихна й се, забелязал напрежението и бдителността й, като се молеше бъдещата му съпруга да намери сили да издържи това изпитание, както смяташе тя. Това бе втората й женитба с представител на семейство Карингтън. Тази поне бе истинска. Майка му, усетила несигурността на Сузана, се бе постарала да й намери предостатъчно ангажименти, за да не й даде възможност дори да си поеме дъх, камо ли да си задава въпроси за предстоящото събитие.

На Роухън му се стори, че единствените думи на викария бяха въпросът към младоженката дали приема барон Маунтвейл за свой съпруг. Мистър Байъм бе действително много проницателен и мъдър. Една по-дълга служба би могла да доведе до два нежелани резултата — не бе изключено булката да припадне или да побегне, ако се съдеше по вида й. А така, след като започваше церемонията с даването на брачния обет, той всъщност предопределяше по-нататъшното развитие на нещата. Въпреки това двамата с жениха въздъхнаха с огромно облекчение, когато Сузана отговори без капка колебание:

— Да, приемам го.

След което я чуха да преглъща с усилие.

Пет минути по-късно церемонията бе приключила. Мистър Байъм се усмихна на младоженците и рече:

— Това ми достави огромно удоволствие, милорд, миледи. Скъпата лейди Шарлот ни е осигурила шампанско. Но първо, милорд, можете да целунете прелестната си съпруга.

„Вече съм омъжена“ — помисли си Сузана, взряна в стария пръстен с диаманти и смарагди, който се предаваше от поколение на поколение в семейство Карингтън от седемнайсети век насам, както й бе обяснил Роухън. Омъжваше се за втори път, само че сега церемонията бе реална, а съпругът й — истинският й съпруг — бе много мил, вече бе убедена в това. Но той също така се славеше и като един от най-големите сладострастници в Англия. Да се люби по два пъти на ден! Подобно нещо бе немислимо. Не можеше да очаква подобно нещо и от нея, със сигурност не можеше да го очаква. Тя му бе съпруга, не любовница. Мъжете преставаха да правят това със своите съпруги, щом осигуряха наследниците си. Джордж не й се бе натрапвал повече след раждането на Мариан. Любовниците вероятно печелеха доста пари. Нищо чудно да вземаха дори на час. Щом го правеха проститутките, защо да не го правят и любовниците? Или пък любовницата се спазаряваше още в началото според това колко пъти дневно или седмично мъжът щеше да прави с нея тези неща? Да, това изглеждаше най-разумно.