Катрин Каултър - Дивият барон

Младата жена вдигна рамене; не желаеше дори да мисли за онова, което се бе случило преди малко, за новото си положение. И за досегашното. Изкашля се и заяви ни в клин, ни в ръкав:

— Ози обеща утре да ми донесе състезателното котенце.

— Доколкото знам, надбягването за този месец ще се състои следващата събота. Ние може да не бъдем тук по това време.

„Ние“. Нима щеше да й позволи да отиде с него в Оксфорд?

Премести поглед към лицето му. Беше й се ухилил до уши. Но не каза нищо повече.

— Казах на майка да не позволява на Сабин да се доближи до теб.

Младата жена се обърна бавно. Всичките й вещи бяха преместени в апартамента на барона и точно в този момент той влезе през вратата, която свързваше стаите им, бос и облечен в син халат, със стар и удобен вид. Почувства, че бе гол отдолу. Изглеждаше обаче напълно спокоен, гласът му звучеше безметежно, без сянка от заплаха.

— И защо Сабин да не идва тук?

Все още беше с прекрасната рокля, която й бе дала Шарлот.

— Обърни се, за да ти помогна да се измъкнеш от тази дреха.

— Защо?

— Какво? О, Сабин. — Беше се взрял в белия й врат, в няколкото къдрици, прилепнали по него. Мургавите му пръсти изглеждаха толкова тъмни на фона на тази бяла плът. — Сабин или ще започне да ти дава съвети… или ще заяви, че няма да можеш да ми доставиш удоволствие както трябва.

— Какво?

— Ами — поде провлечено Роухън, като спря само за момент, колкото да се наведе и да я целуне по врата. — Сабин ме харесва. Иска да постигне целта си. С две думи, иска да спи с мен.

Сузана замръзна на място, по-неподвижна от малкото дъбче, което бе посадил миналата година в градината на мястото на стария клен, повален от гръм.

Целуна новата ивица бяла кожа, която се разкри след като разкопча следващото копче. Ако не грешеше — а той не грешеше — младата му съпруга потръпна, почти незабележимо, но достатъчно, за да го накара да я целуне още веднъж и да се усмихне.

— Аз естествено никога не бих спал с момиче от персонала. Това просто не се прави.

— Естествено. Дори това момиче да е французойка и да е много хубаво.

— О, френският произход няма почти нищо общо с това. Просто английските дами с голямо удоволствие наричат френските дами мръсници. Това не е вярно и англичанките го знаят много добре. Просто им харесва да играят на тази игра.

Междувременно бяха разкопчани още три копчета. Беше стигнал до долната й риза, по-точно — някоя от долните ризи на майка му. Беше цялата от бледожълта дантела и атлаз, изключително гладка и мека. Божичко, това бе истински празник за сетивата.

Разтвори роклята и внимателно я свали от раменете й. Но не разголи ръцете й, а остави дрехата да виси на лактите й, като по този начин ограничи движенията й. След това бавно премести тънките презрамки на долната риза, първо от едното, а след това — и от другото рамо. Целуна всеки сантиметър плът, скрита под въпросните меки презрамки.

— Роухън?

— Хмм?

— Ако разкопчееш още няколко копчета, ще мога да довърша сама останалото.

— Не.

— Не мога да помръдна. Това ме смущава, особено съчетано с целувките ти.

Искаше му се да й каже, че още дори не беше започнал да я целува, но не го направи. Още не бе дошъл моментът.

— Не ти ли харесва като те целувам?

Настъпи мъчително мълчание, последвано от:

— Не е чак толкова лошо. Всъщност, изобщо не е лошо, но ме прави нервна. Те са прелюдия към нещо друго, което знам от опит, че е ужасно.

— Хмм — бе единственият отговор и презрамките на долната риза се присъединиха към роклята върху лактите й.

Баронът дръпна надолу ризата. За съжаление не можеше да я свали по-долу от кръста й, но и така бе добре. Засега. Без да докосва гърдите й смъкна долната дреха до кръста на Сузана.

Дъхът излезе шумно от устата й и тя се отдръпна рязко от него.

Обърна се с лице към Маунтвейл, като опитваше отчаяно да върне дрехите си на мястото им, но така и не успя да ги вдигне. Успя само да кръстоса длани върху гърдите си.

— Изглеждаш приказно.

Младата жена поклати глава. Отстъпи крачка от него, след това — още една.

— Няма да те изнасиля, Сузана.

Гърбът й вече почти се опираше в стената. Роухън се усмихна и, без да казва нищо, тръгна към нея. И рече:

— Просто искам да те приютя в обятията си. Свали си ръцете. Дори не поглеждам към гърдите ти. Не се смущавай, Сузана. Приближи се и ми позволи да те прегърна. Нищо друго не искам.

По-голяма лъжа от тази не можеше да има, но кой го интересуваше?