Катрин Каултър - Дивият барон

Както впрочем и нея. Отдръпна се назад, отново прикрила с длани гърдите си, по-бледа от чиновническа якичка. Но щом забеляза погледа му върху гърдите си, Сузана поруменя до корените на косите си; така му се стори още по-прекрасна.

Беше я уплашил. Беше я накарал да се почувства неудобно.

Дявол да го вземе.

Усмихна й се криво, като се молеше младата му съпруга да не сведе поглед надолу към тялото му, тъй като тогава щеше да види, че е готов да я събори върху леглото. И, слава Богу, тя не погледна натам. Продължаваше да се взира в лицето му, изплашена до смърт, без да казва нищо, без да помръдва.

— Извинявай, не исках да те стресна — успя да произнесе най-после той. — Ти отвори така естествено устата си за мен и ми достави такова удоволствие, че не се сдържах. Въздишката беше съвсем нормално последствие от това. Аз не я исках, тя излезе сама от гърлото ми. Едно просто изпъшкване не може да бъде нещо чак толкова лошо, какво ще кажеш?

Младата жена поклати безмълвно глава.

— Ако се обърнеш ще ти помогна да съблечеш тази рокля. — И побърза да добави в отговор на хлъцването й. — Исках да кажа, че ще ти помогна да я съблечеш, за да си сложиш нощницата. Няма да се нахвърля отгоре ти, Сузана.

Сузана се обърна с гръб към него. Роухън се вторачи във всичката тази бяла плът и потрепна, когато пръстите му се докоснаха до нея. Разкопча останалите копчета, после й помогна да измъкне ръцете си от ръкавите. Така тя успя да придърпа дрехата върху гърдите си. Много зле.

— Знаеш ли, Сузана, ти ми даде петдесет години.

— Не, никога не съм давала съгласието си за определен период от време, нали така? Всъщност, не си спомням точно за какво се споразумяхме. Не беше ли за един наследник?

— Наследникът е само началото. Това може да отнеме цели десет години.

— Възможно ли е това? Аз забременях с Мариан почти веднага.

Обърна се с лице към него; то вече не бе така червено, очевидно се бе поуспокоила, след като се бе прикрила с роклята си. И бе по-сигурна в себе си.

— В никакъв случай не бих правил така, че да забременяваш всяка година. Не искам съпругата ми да се поболее или състари от прекалено много раждания. Не искам да изглеждаш стара на трийсетгодишна възраст. Това се случва доста често. Но няма да се случи и с теб. Не, ти ще забременяваш само тогава, когато е подходящо за теб. Не съм безсъвестна свиня, нито искам да излагам на риск здравето ти с голям брой бременности.

— Но ти каза, че искаш десетина деца.

Баронът се усмихна и докосна леко с пръсти връхчето на носа й.

— Ще видим.

— Значи мислиш просто да ме държиш край себе си, без да ме използваш, така ли?

— Колко странен начин на изразяване. Държа те край себе си, защото искам да си до мен. Надявам се, че скоро и ти ще пожелаеш същото за мен. А под „използване“ имаше предвид секса с теб, нали? Разбира се, че това си имала предвид. Ние с теб обаче ще се любим до пълно изтощение и след това, потънали в пот, ще се хилим като глупаци един на друг. Освен това има начини за предпазване от забременяване и аз ще ги използвам. Въпросът за децата ще обсъдим специално. Но няма да допусна да забременяваш всяка година.

— Майка ми умря при раждане. Заедно с новороденото си момиченце.

— Ти няма да умреш. Няма да го позволя. Така, справи се чудесно. Сега ще те оставя, за да си облечеш нощницата. А след това ела при мен.

— Не съм сигурна, че искам, Роухън.

— Няма да те насилвам, казах ти го вече. Ще ми бъде много приятно, ако започнеш да ми вярваш. Не, това, което искам да ти обясня, е, че тъй като вече си ми съпруга, ще спиш до мен.

Сузана постоя известно време безмълвно, вперила поглед в обувките си. След което вдигна глава и почти изкрещя:

— Много си миличък! Искаш да ме накараш да сваля гарда си. А после, след като заспя, ще направиш каквото пожелаеш с мен и аз няма да мога да те спра.

Баронът усети, че трепери целия от гняв срещу нея, истински разгневен за първи път. Искаше му се да я раздруса силно и продължително, докато на започне да го моли за прошка, но не го направи. Остана на мястото си, отпуснал привидно спокойно ръце встрани. После вдигна рамене, завъртя се на пети и се запъти към собствената си спалня. И заяви невъзмутимо през рамо, без да я погледне:

— Очаквам те след десет минути, не повече.

Точно толкова я чака. От Сузана нямаше и следа. Честно казано, бе очаквал да дойде при него. Беше изненадан. Бе почти убеден, че ще му се подчини, защото тя очевидно държеше на думата си. Но тя всъщност не му бе обещавала нищо, нали? Ами не. Бе обещала обаче да му се подчинява. Може би не беше чула тази част от брачната проповед на мистър Байъм.