Катрин Каултър - Дивият барон

Баронът сдържа гнева си. В крайна сметка човек с неговата репутация трябваше да приема някои преценки за своя характер. Само Господ знаеше колко усилия бе положил, за да накара хората да направят тези преценки. Пое си дълбоко въздух и заяви спокойно, с безкрайна увереност:

— Всъщност, изобщо няма да ходя в Лондон. Ще се разхождам, като те потупвам леко по корема и ще разказвам приказки на детето си. И вероятно ще се движа с вечна идиотска усмивка на лицето.

— Не те разбирам — отвърна сериозно Сузана, като го гледаше все така право в очите; всичко, което чувстваше, бе изписано пределно ясно и върху неговото лице. — Прочут си като голям женкар, като човек с неутолими сатирски апетити. Всички ти се възхищават за това така, както се възхищават и на майка ти. И както са се възхищавали на баща ти. Ти си прочут познавач на жените. Джордж казваше, че няма по-похотлив мъж от теб. А след това се засмиваше и потриваше ръце. Естествено сега разбирам защо се е смял. Опитвал се е да те надмине. Питам се дали аз съм била първата жена в живота му? Не, стига толкова по този въпрос. Защо, за Бога, би искал да се ожениш за мен и да имаш десетина деца?

— Щеше ли да ми повярваш, ако ти бях казал, че нищо от това, което изброи, не е вярно?

— Не.

— Но нали откакто ме познаваш, не си ме виждала да се втурвам да свалям жени?

— Познавам те малко повече от седмица.

— Да, но мъж с моята репутация трябва да има жена поне два пъти дневно. Може би дори не същата жена. Нали разбираш, една сутринта и друга — вечерта. Не си ли чувала точно това?

Сузана преглътна с усилие. Ето това се казваше откровено изразяване.

— Значи проявяваш известен самоконтрол. Ценя това. — В този момент очите й се разшириха. — Но почакай… шегуваш се, нали? Два пъти дневно? Това е невъобразимо, нелепо. Ами да, би трябвало да е грешно. Дори най-големият женкар на всички времена със сигурност не е имал различна жена за своите удоволствия два пъти дневно.

Роухън се изкушаваше да се разсмее, но не го направи.

— Би ли се съгласила да повярваш ако ти кажа, че съм се налудувал за десетима и съм готов да създам семейство с една жена и тази жена си ти?

На това вече не можеше да откаже толкова бързо. Можеше само да се взира безпомощно в него.

— Но защо с мен? Аз съм нищо, по-малко от нищо. Струвам само десет лири на тримесечие. Вече имам дете от по-малкия ти брат. Защо с мен? Не би ли желал млада девица с бляскаво потекло и зестра? Чувала съм, че развратниците предпочитали девиците, че…

— Откъде си чула всичко това за развратниците?

Младата жена се изчерви в много красив нюанс на червеното и на Роухън му се прииска да я целуне. Всъщност искаше да направи много повече неща с нея, но желаеше да започне с целувка… или по-скоро — с няколко целувки.

— Ъъ, може би от мисис Бингли, местната шивачка. В младостта си работила като камериерка при една дама в Лондон.

— Е, може би това би предпочел един обикновен развратник — заяви Маунтвейл, като я издигна от дупката, която бе започнала да си копае сама и от която, ако я бе оставил, щеше да падне чак в Китай. — Аз не съм от обикновените. Поне три степени над тях съм. Следователно и моите предпочитания би трябвало да са по-различни от техните. Аз искам теб. Искам Мариан. Искам Тоби. Ще бъда обаче откровен с теб. Не искам проклетия ти баща.

Сузана беше упорита, не можеше да й го отрече. Беше стиснала въжето между зъбите си и дърпаше ли дърпаше. Ръцете й масажираха раменете му. Беше му приятно, че го правеше несъзнателно.

— Нямаше да спреш погледа си върху мен и за секунда, ако не беше тази крайно неприятна ситуация. Нямаше да ме погледнеш дори да бях марширувала пред теб без дрехи.

Очите му се кръстосаха; той обаче не бе някое зелено момче, за да си позволява подобно нещо. Баща му винаги бе повтарял, че мъж, който не контролира сексуалните си желания, не струва и пукната пара.

— На твое място не бих разчитал на това. Казвал ли съм ти, че харесвам носа ти? Хубав, тесен и вирнат съвсем леко в края, точно колкото трябва. — Целуна я по върха му. — Щях да те погледна поне три пъти. А ако бе марширувала пред мен гола, щях да благодаря на Бога за това голямо благоволение и да сложа незабавно край на маршируването. Ти си наистина много красива, но хубостта ти е необичайна. Затова заслужаваш и необикновен мъж. Омъжи се за мен, Сузана. Ще те науча на много неща за удоволствието. Заедно можем да разберем кое е важно за нас и кое не е. Ще управляваме заедно живота си. Няма да те карам да се смущаваш, когато се любим. Няма да те унижавам. Кълна ти се, че поне половината пъшкания ще бъдат твои. Нека да се потим заедно, Сузана.