Катрин Каултър - Дивият барон

— Да, вярно. Тогава ще да се притеснявам само с коя от твоите приятелки си, когато не си с мен.

— Знам. Това е непреодолим проблем, нали? Човек с моята репутация трябва да защитава доста неща за своя образ, нали? Защо просто да не забравим за моите приятелки? — Размаха ръце като фокусник и щракна с пръсти. — Готово! Проблемът не съществува. Какво ще кажеш?

— Джордж ме предаде. Не бих понесла да се свържа с друг мъж, който даже няма да се преструва, че не ме предава.

— Може би — рече той много бавно и предпазливо, — може би двамата с теб бихме могли да помислим върху тази възможност никога да не се предаваме един друг. Ще бъдем само двамата. Сами ще си осигуряваме забавленията и удоволствията. Мисля, че мога да се закълна в това. А ти би ли могла?

Младата жена го изгледа така, сякаш най-голямото й желание бе да го цапардоса през носа.

— Не ставай смешен! Не искам никога повече да ме докосва някой мъж, толкова сте ужасни. Мразех това. Имаше само пот, смущение и унижение. И противно сумтене и клатене… — Погледна го така, сякаш току-що бе изрекла богохулство в лицето на някой ангел. Плесна се с длан през устата и почервеня до корените на косата си. — Забрави, че съм го казала — произнесе между пръстите си тя. — Не съм го казвала, нали? Не, със сигурност съм достатъчно добре възпитана, за да не изръсвам подобни приказки, как мислиш?

— Да, но го каза. Съжалявам.

— Не, сигурно не си ме разбрал правилно. Моля те, Роухън, остави ме да открадна малко пари. Ще те оставим и тримата и никога повече няма да трябва да се тревожиш заради нас.

Баронът се взираше в ноктите си. Бяха късо подрязани и лъскави. Искаше му се да вкара тези пръсти в нея, искаше му се…

— Знаеш ли, Сузана, физическата любов между мъжа и жената не трябва да бъде ужасна и смущаваща. Изобщо не разбирам какво значи унижение при правенето на любов. Какво би могло да бъде унизително в това? Наистина има пот, но това не е чак толкова лошо, при положение, че си доставяш удоволствието.

Тя го съзерцаваше така, сякаш току-що пред очите й му бе изникнало трето ухо. Отново вирна брадичка.

— Тъй като не съм казвала нищо, нямам представа за какво говориш.

Тогава Маунтвейл се приближи до нея. Хвана я за ръката и я измъкна иззад бюрото. Притегли я към себе си. Сузана се помъчи да се отдръпне, натисна го с длани в гърдите, но той бе по-силен и изпълнен с решимост.

— Кажи „да“, Сузана.

Поклати глава, вперила поглед във врата му.

Той започна да гали гърба й с нежни, спокойни движения нагоре-надолу.

— Всичко ще бъде наред, само се съгласи.

Най-накрая тя вдигна очи към трапчинката на брадичката му.

— Ти си много мил човек, каквато и да е репутацията ти. Би трябвало да съм най-голямата нещастница, за да приема предложението ти. Би трябвало да нямам капчица почтеност. Брат ти не вярваше, че ставам за нещо друго освен за леглото му, но очевидно и това не е било на особено високо ниво. Не мислеше, че струвам повече от десет лири на тримесечие. Ти не може да желаеш да се пожертваш заради младежките прегрешения на брат си, нали?

— Мисля, че ще направя блестяща саможертва.

— Това не е шега, Роухън. Джордж явно не е желаел нито мен, нито дъщеря си. Просто не сме били достатъчно важни за него. Защо ти би искал нещо, което не е имало никаква стойност за твоя брат?

— Джордж е сторил нещо отвратително. То няма нищо общо с нас. Чуй ме, Сузана. Няма да ти позволя да казваш, че не струваш нищо…

— Това е истина. Струвам по-малко от която и да било прилична любовница. Имам и доказателство. Само десет лири на тримесечие за такива като мен. Кажи ми колко ти струва на тримесечие една твоя любовница? Или пък просто не е имало късметлийка, удържала цели три месеца с теб?

Младият мъж я сграбчи за раменете и я разтърси. Завря лицето си в нейното. И произнесе съвсем бавно.

— Няма да те оставя да ме предизвикваш. И повтарям отново: „Ти струваш наистина изключително много.“ И не смей да гледаш пак към проклетите си обувки. Погледни мен! За мен е удоволствие дори само да те гледам. С огромно удоволствие слушам как Мариан си смуче пръстчетата. Огромно удоволствие ми доставя, когато Тоби ми обяснява, как никога не се е отдавал на необуздани лудории. Ти си една интелигентна, любяща жена. Искам те за моя съпруга. Нека да остареем заедно, да родим и да отгледаме десетина деца.

— Човек с твоята репутация не би искал десетина деца — заяви бавно тя, като го гледаше право в очите. След това направи пауза и се намръщи. — О, сега разбирам. Ако съм бременна непрекъснато, тогава няма да идвам в Лондон и да ти преча на удоволствията.