Катрин Каултър - Дивият барон

Лейди Маунтвейл се обърна с лице към него.

— Да, прескъпи мой, мозъкът ти никога не работи на пълни обороти непосредствено след като си се събудил.

И замълча. Закрачи напред-назад из спалнята на сина си. Той все още бе в леглото, разбира се. За разлика от него майка му ставаше рано. И винаги бе в най-върхова форма рано сутрин. А сега бе едва шест часа.

Роухън все още не съжаляваше за нищо от стореното предишната вечер. Не бе променил нито едно от намеренията си, особено пък това да се ожени за Сузана.

Обичаше името й. То просто лягаше на езика му. Предполагаше, че дори когато бе вбесен, неговото произнасяне щеше да му действа като лекарство.

— Знаеш ли, прескъпи мой, приятно ми е, че си искал да предпазиш ушите ми от истината за безчестието на брат си. Но аз си знаех, че ти никога не би се оженил за едно момиче, за да го държиш скрито. Ти щеше да парадираш с него и да го глезиш до пресищане, както сега възнамеряваш да направиш със Сузана и с Мариан. — Гласът й внезапно прозвуча особено решително. — Но вече край на предпазването на Джордж. Онези, които трябва да бъдат предпазени, са Сузана и Мариан. — Започна отново да крачи. — Почти пет години — промълви тя, по-скоро на самата себе си и на камината, отколкото на барона. След това се обърна с лице към сина си, подпрян на лакти върху леглото, разчорлен, с леко набола брада, от което трапчинката на брадичката му изпъкваше още по-ясно. — Но що за човек е бил Джордж? — възкликна най-сетне Шарлот, неспособна да остави тази болезнена тема. — Струва ми се, че не съм го познавала.

— Не знам. Възнамерявам да отида в Оксфорд, за да открия истината. Несъмнено е познавал човека, който отвлече Сузана заради картата. Съжалявам, майко.

— Знам. Аз също съжалявам. Кога заминаваш за Оксфорд?

— Трябва да тръгна веднага, след като получа съгласието на Сузана да се венчаем в тесен кръг. Никой друг — нито приятелите, нито съседите, нито дори Фиц — не трябва да знае истинското положение на нещата. Онова, което науча, също ще опитам да запазя в тайна.

— Да, така би било най-добре. И аз мисля, че трябва да се ожениш за Сузана преди да тръгнеш за Оксфорд. Тя е много горда. Джордж я е предал, направил я е на глупачка и тя несъмнено се огъва под смазващата тежест на този факт. Най-вероятно се чувства безполезна, нежелана, не струваща пукната пара. Да, трябва да се ожениш за нея. В противен случай, страхувам се, тя може да се опита да напусне Маунтвейл, за да ти спести тази благородна саможертва. Венчавката трябва да бъде съвсем потайна. Ще успееш ли да се сдобиеш със специално разрешително?

— Да, колкото се може по-скоро.

— Ще осиновиш ли Мариан?

— Разбира се.

Младият мъж се почеса по гърдите, усети погледа на майка си и побърза да се покрие със завивките. Тогава си даде сметка, че тя гледаше през него, а не в него. Е, тя му бе майка, в крайна сметка.

— Поне няма да се налага да се тревожим за нея, след като ти стане съпруга. Тя разбира правилата на играта. Може да си остане тук, в Маунтвейл Хаус, в разкош и удобство, докато ти си стоиш в Лондон и правиш каквото ти сърце желае.

— Защо мислиш, че ще искам да бъда сам в Лондон? Всъщност, майко, когато отивам в Лондон, ще ги вземам и тримата с Мариан и Тоби.

Баронесата се взира дълго в сина си, без да произнесе звук.

— Но тя не е като мен, нито пък е от слабохарактерните душици — рече най-после тя. — Сама ми го каза снощи. Да, Сузана ще бъде нещастна. Не само заради теб. Помисли си само за твоите любовници, прескъпи мой, за всичките приеми, балове, за Клуба на четирите коня, за операта, за…

— Смея да кажа, че на нея операта ще й хареса и… — Гласът му секна рязко като откъртил се от скала камък. Внезапно си бе дал сметка как говореше на нея, майка си. Впи поглед в пръстите на краката си, като ги размърда под одеялото. И се изкашля. — Т.е., естествено, че когато пожелая да се отдам на задоволяване на моите апетити, ще се погрижа тя също да се забавлява добре. Не може да не знаеш, че ще го сторя.

Съмнението се изпари от красивото лице насреща му. Още нямаше седем сутринта, тя нямаше никакъв грим, слънцето нахлуваше през източния прозорец и въпреки това пред него стоеше една от най-красивите жени, които бе виждал в живота си.

— Точно това щеше да направи и скъпият ти баща. Разбира се, аз постъпвах по същия начин с него, когато си позволявах волности. Именно това прави един брак успешен. И мъжът, и жената трябва да проявяват внимание към нуждите и наклонностите на другия. Никога няма да забравя случая, когато скъпият лорд Уестминстър умря при онази ловна злополука. Бях съсипана. Скъпият ти баща изобщо не се отдели от мен до и дълго след погребението. — Внезапно лицето й придоби строго изражение. — Знаеш, разбира се, че трябва да създадеш наследник, преди Сузана да бъде свободна да се отдаде на удоволствия, нали, прескъпи мой?