Катрин Каултър - Дивият барон

Сузана не можеше да намери повече думи. Беше достатъчно да гледа Роухън, за да си даде сметка колко глупаво се бе проявила. Не, не можеше да понася повече този товар. Обърна се кръгом и излезе от кабинета.

— Тоби, остани тук, връщам се. После ще обсъдим заедно какво може да се направи.

— Не мисля, че е в цветущо състояние в момента, Роухън.

— И аз не бих бил на нейното място.

Господи, колко уродливо бе всичко, което бе принуден да й каже!

Тази вечер щеше да я остави да прави каквото си иска, но утре… утре нямаше да й позволи да напуска къщата.

На горната площадка я посрещна Лоти, която изглеждаше на края на силите си. Мариан крещеше в ръцете й.

— Дадох й две парчета ябълков сладкиш, мисис Карингтън… ъъ, миледи. Само две, както ми казахте. Но сега я боли корем и аз не знам какво да правя.

Внезапно принудена да се върне от царството на абсурдното в света на реалното, младата жена пое дъщеря си и се опита да я утеши.

— Случват се такива неща, Лоти. Грешката не е твоя. Ще видя дали мисис Бийт има нещо, което ще й помогне.

Поне не бе извикала на бавачката, че не е „миледи“.

— Аз ще се погрижа за това — обади се зад гърба й баронът. Погледна към ридаещото момиченце, отпуснато върху рамото на майка си с напъхано в устата юмруче. — Само след момент ще се почувстваш отново прекрасно, малката.

— Роухън!

— Веднага се връщам, Мариан.

И изчезна надолу по стълбите. Сузана закрачи напред-назад, като се стараеше да успокои детето. Маунтвейл се появи след минута със стъклена чаша в ръка. Момиченцето погледна към нея и се разхленчи.

Роухън повдигна с пръст брадичката й.

— Чуй ме, мишленце, ще изпиеш това до дъно. Мисис Бийт ми го даваше, когато бях малко момче. Върши хубава работа, а и вкусът му не е лош. Само след момент ще пожелаеш да танцуваме бърз шотландски танц.

— Не знам как — изхълца детето.

— Ще те науча, но първо трябва да ощастливиш отново коремчето си.

За учудване на Сузана, младият мъж подръпна назад главата на дъщеря й и започна да й дава да пие от течността. И Мариан, която никога не се предаваше лесно, изпи всичко до последната капка.

— Прекрасно. Сега ще те занеса долу. Трябва да бъдем близо до пианото, за да мога да те науча как да танцуваш, когато пожелаеш.

Момиченцето се премести охотно в него. Все още хълцаше и скимтеше. Очевидно му имаше доверие.

Без да каже нищо повече на двете жени, баронът заслиза по стълбите. Детето се бе излегнало върху рамото му, напъхало пръстчета в устата си. Сузана можеше да чуе мляскащия звук от десет метра разстояние.

— Е — обърна се към Лоти тя, — трябва да стягам багажа. Сутринта тръгваме.

— До Оксфорд с негово височество ли ще ходите?

Несъмнено бавачката бе запозната с всяка дума, с всяко изражение, с всяко и най-дребно предположение във връзка с историята, която лорд Мантвуейл бе разказал на трите матрони. Сега вече сигурно всички знаеха за нея. Скоро всички в южната част на Англия щяха да разберат за нея.

— Може би — отвърна тя, тъй като нямаше желание и сили за каквито и да било обяснения.

Запъти се към стаята си, за да завари там Шарлот, която я очакваше в скандален тоалет от кремава коприна и пера. Дългата й руса коса бе спусната по гърба, гладка и прелестно мека.

— Наистина страхотно събитие — обяви тя, когато младата жена влезе в спалнята си. — Такова вълнение не съм преживявала поне от две седмици. А и то бе от съвсем друг характер. Човек трябва да се приспособява непрекъснато. Скъпият ми син ме запозна само с някои основни моменти, но сега ти си тук и ще ми разкажеш всичко в подробности. Знам толкова малко, защото той искаше да говори с теб и да се увери, че си добре. Не пропускай дори най-досадните подробности, Сузана. Струва ми се, че никога не съм се забавлявала толкова много. Но, знаеш ли, това все пак бе разочарование за мен. Скъпото ми момче е имало право в това отношение. Възлагах такива надежди на него.

— Според лейди Донтри вие сте искали Роухън да се ожени или за жена като вас, или за някоя по-свита и с по-мек характер, така че да може да продължи да си живее все така безпътно, без съпругата му да му създава неприятности или да се меси.

— Колко е проницателна скъпата Реджайна. Дори след всичките тези години все още е способна да ме изненада. Не често, но от време на време… „Реджайна“ не е ли очарователно име? Жалко, че не го заслужава. Та така, тя значи „те закопала“… струва ми се, че точно така се изрази Тоби. Заедно с Алмирия и Елса. Трите заедно изглеждат съвсем правдоподобно в ролята на Парките, като Реджайна определя насоките. А после се е появил Роухън, за да обяви, че всъщност си му съпруга. След като сте женени от пет години, очевидно вече не сте младоженци. Чудех се дали да му повярвам. Вярно ли е, че дори не си виждала бедния Джордж?