Катрин Каултър - Дивият барон

Роухън чу звуците на безплодно напъване за повръщане. Молеше се Сузана да продължи да повръща. Така щеше да си държи устата затворена, образно казано. Молеше се Тоби да остане в коридора, също със здраво стисната уста.

Обхвана дланите на лейди Донтри в своите.

— Вашите преданост и уважение ме трогват, мили дами. — Възнагради всяка една от тях с нежна усмивка. Човек с неговата репутация можеше да изобрази на лицето си подобна усмивка, дори в чест на най-киселите и неприятни особи. — А сега, може би ще се съгласите да се срещнете утре със скъпата ми майка. Със задружни усилия ще я убедите, че Сузана е подходяща съпруга за мен — с две думи, мекушава съпруга. Уверете се, че е готова да приеме брака ми. Благодаря ви.

И наистина се поклони, както видя сама Сузана, която в този момент надникна иззад паравана. Беше невероятен. Матроните си тръгнаха, като вече обсъждаха коя за какво щеше да говори на скъпата Шарлот.

Младата жена се изправи. Подпря се на паравана, който се разклати, и рече:

— Не съм трогателна. Мога да предизвикам скандал. И ще те убия още сега.

В същия миг Тоби влетя в стаята. Погледът му бе изцъклен.

— Не го убивай — възкликна той, — докато не ни каже защо разправяше на онези дами, че е женен за теб.

И двамата го гледаха строго. Баронът забеляза също така, че ръцете на Сузана бяха свити в юмруци. Беше все още бледа; пудрата бе паднала и вече нямаше какво да прикрива синьозелените петна по лицето й. Роклята й висеше накриво.

— Не искаш ли да си изчистиш устата, Сузана? — предложи нежно той.

— Не, не още. Кажи ни сега, Роухън. Побързай, преди юмруците ми да са се схванали.

Младият мъж погледна към намиращото се в плачевно състояние момиче пред себе си, после към Тоби, който беше шокиран като свещеник, попаднал в публичен дом, и се усмихна.

— Нямам ни най-малка представа защо го направих.

Седяха един срещу друг и пиеха чай като някоя съпружеска двойка в приятелски отношения, след дълга вечер, прекарана заедно.

— Питаш ме защо съм направил нещо толкова неочаквано — заговори най-после Роухън с желанието тя първо да му бе казала нещо. — Вече ти обясних, че не знам причината. Но, дявол го взел, Сузана, стореното — сторено. Не можем да го върнем. И още нещо — не мисля, че постъпката ми беше глупава. Според мен това разрешава всички проблеми. Не съжалявам, че го сторих.

И това бе истина, за негово собствено учудване. Работата бе там, че искаше да се ожени за нея. Нищо чудно, че тази лъжа му допадаше толкова. В същото време обаче съзнаваше, че тя нямаше да му помогне да се ожени за Сузана, нито щеше да улесни задачата му.

Младата жена полагаше големи усилия, за да запази спокойствие.

— Роухън, в по-стари времена от теб щеше да излезе великолепен рицар. Но онова, което каза на трите вещици, е лъжа, безочлива лъжа. И при това доста глупава, тъй като всеки може да я разкрие без никакъв проблем. Аз бях омъжена за Джордж. Сега ти само увеличи проблемите ми. Ако с теб се бяхме оженили, щяхме да нарушим закона.

— Не, нямаше да го нарушим.

В отговор тя само поклати глава, очевидно разсеяна от собствените си мисли.

— Просто ме отпрати оттук. Никога повече няма да те притеснявам. Ти не носиш никаква отговорност за мен. Справях се доста добре, преди да се появиш ти.

Баронът вдигна за поздрав чашата си с чай.

— Тази лъжа не би издържала на нито една проверка.

— Добре де, но през по-голямата част от времето се справях. Джордж ми изпращаше пари до смъртта си, вече ти казах.

— Колко ти пращаше?

Сузана сведе поглед към чашата си. Чаените листенца бяха образували странна форма на дъното й. Беше благодарна, че наоколо нямаше циганки. Страхуваше се да чуе какво щяха да разгадаят.

— Не е твоя работа, но въпреки това ще ти кажа. Брат ти нямаше много пари, както знаеш. Учеше в Оксфорд и ти му даваше някаква сума.

— О? Май не мога да си спомня по колко му давах на тримесечие.

— Даваше му по двайсет лири на тримесечие и Джордж ни изпращаше десет.

Кръвта на лорд Маунтвейл кипна от гняв. Ако в този момент Джордж беше в стаята, щеше да го смачка в стената. Първо щеше да му се накрещи, а след това — да го удари.

— Десет лири — повтори младият мъж. — Десет лири за тримесечие. Да, Сузана, наистина трябва да си живяла много добре с такава голяма сума. Защо не искаш да ми станеш съпруга?

— Правиш се нарочно на глупав. — Тя въздъхна. — Слушай, Роухън. Не мога да ти стана съпруга. Това би било лъжа, фалшификация. Колко пъти трябва да го повтарям? Почакай. Преди малко каза, че нямало да нарушим закона. Какво имаше предвид? Да не би да знаеш нещо, което ми е неизвестно? Нима старите матрони не са били прави?