Катрин Каултър - Дивият барон

— Ами да, знам нещо, което ти не знаеш, но не, те са прави.

Изпи останалия си чай, постави внимателно чашата в чинийката и след това дори още по-грижливо сложи чинийката върху масата помежду им. Налагаше се да й причини мъка и това му бе безкрайно неприятно, но просто нямаше избор.

Сузана не можеше да чака и минутка повече. Проклетникът си играеше с нея. Не беше честно. Запрати собствената си чаша и чинийка в камината и се развика:

— Това са само глупости! Ще престанеш ли да се правиш на много важен? Казвай каквото имаш да казваш и да приключваме с този въпрос.

Отпусна се обратно на стола си и закри лице с длани.

— Сър.

Баронът въздъхна. Трябваше да се досети, че Тоби няма да си легне току-така и да се задоволи с уверенията на Роухън, че всичко е под контрол.

— Да, Тоби. Влез. Сестра ти се почувства нещо нестабилна. Само след минутка ще си възстанови равновесието.

— Но, сър, тя никога досега не е захвърляла каквото и да било в камината. Чашката беше прекрасна. И вероятно — много скъпа. На мисис Бийт това няма да й хареса.

— Да, но това е едно от предимствата да бъдеш лейди Маунтвейл. Може да хвърля колкото си чаши иска където си поиска.

Сузана вдигна глава.

— Тоби, виждаш ли онази голяма грозна ваза върху поставката? Моля ти се, донеси ми я. Мисля да я разбия в упоритата глава на негово височество.

— Сър, тя никога преди не е заплашвала да удари някого по такъв начин.

— Не й носи все още вазата, Тоби. Майка ми е силно привързана към нея. Не, нека да почакаме малко, докато душевните й вълнения се поуталожат.

— Те не само не намаляват, ами и се увеличават. Тоби, чу какво каза тя, нали?

Момчето кимна. Стоеше изправено като струна, по-близо до сестра си, отколкото до барона.

— Е, мислиш ли, че е полудял?

— Мисля, че се опитва да те защити, Сузана. Онези стари дами се държаха ужасно с теб. Щяха да разсипят репутацията ти. Не е ли така, сър?

— Да. И трите бяха обзети от злобно щастие. Аз я спасих, но тя не ми е благодарна, Тоби. В поведението й не виждам и капка благодарност.

— Тоби, подай ми моля ти се статуята на онзи мъж, който държи света върху коляното си. Изглежда тежък, така че внимавай.

Роухън вдигна ръка.

— Да, момчето ми, знам, тя никога не се е намирала в такова жлъчно настроение толкова дълго време. Чуйте ме и двамата. Ще бъда честен…

— Така, както беше с трите матрони ли?

— Това бе по-различно. Осъзнах с какво мога да помогна и го направих.

— Но, сър, защо ни искате? Сузана е права, вие не сте отговорен за нас. Дори не ни познавате, поне не толкова добре засега. Вярно, че сте девер на сестра ми, но ако просто й дадете двайсетте хиляди лири на Джордж, ще се отървете от нас. Знам, че човек с вашата репутация не желае да се занимава с деца, още по-малко — със съпруга. Всичко това е наистина объркващо, сър, особено след като не можете да се ожените за Сузана, дори и да желаехте.

— Това е така, Роухън. Ще се отървеш. Можеш просто да обясниш на твоите съседи, че всичко е било само една шега и в крайна сметка си ни изритал оттук.

Младият мъж скочи на крака, като събори стола си и изкрещя:

— Дяволите да ви вземат! Млъкнете!

Братът и сестрата се взряха с широко отворени очи в него. Той беше почервенял. Вената на врата му пулсираше лудо. В този момент не изглеждаше нито спокоен, нито сдържан, нито надменен. Нито пък развеселен.

— О, Боже — възкликна Сузана, очевидно вече по-спокойна. — Добре, Роухън, няма да хвърлям нищо по теб. Сега е твоят ред да се ядосаш. Но трябва да се съгласиш с нас. За Бога, та ти не ме познаваш. Как може дори да си помислиш, че би ме харесал за съпруга? При това съпруга, която не можеш да имаш по законен път? Всичко това няма абсолютно никакъв смисъл.

Лорд Маунтвейл погледна първо към момчето, после към сестра му.

— Бих могъл да се оженя за теб, и то по най-легален начин.

Младата жена поклати глава.

Гласът му прозвуча нежно и приглушено, докато говореше, като поклащаше на свой ред глава.

— Съжалявам, но ти никога не си се омъжвала за Джордж. Дамите бяха прави — Мариан е незаконно дете.

Сузана затрепери силно, като шепнеше:

— Не, не, не може да бъде. Не, Роухън, нали ти показах брачното свидетелство? Това бе церемония в съвсем тесен кръг, разбира се, но викарият беше мил и…

— Съжалявам. Чуй ме, трябвало е да бъде мил, тъй като брат ми му е платил солидна сума, за да се престори, че ви венчава. Разбрах го веднага, щом ми показа брачното свидетелство още в Мълбъри Хаус. Познавам този човек. Казва се Блай Макнали. Известен е в Оксфорд с това, че прави подобни симулации. Изкарва доста добри пари от тази работа. Много млади момичета са ставали жертва на неговите трикове. Джордж не се е оженил наистина за теб. Съжалявам, Сузана, това е било само една лъжа.