Катрин Каултър - Дивият барон

— Подобна подготовка не винаги води до добър край, милорд — обади се лейди Донтри. — Такъв може да се окаже случаят и със скъпата Шарлот.

Баронът имаше наистина смазан вид. Усилията му не бяха напразни.

— Добре тогава — рече най-сетне лейди Донтри. — Ние не желаем да пострадаш от един евентуален неуспех. Ако скъпата Шарлот не успее да приеме този факт, тогава ще поговорим с нея. Заради теб, мило момче, само заради теб.

Момчешката усмивка, която озари лицето на Маунтвейл, издаваше огромно облекчение и благодарност; смаяна, Сузана реши, че деверът й е достоен за сцената на кралския театър.

Щеше да изчака дамите да си тръгнат, преди да го убие.

Лейди Донтри я изгледа, забеляза, че е много бледа, въпреки отвратителните гримове, които й придаваха такъв трогателен вид, както бе казал скъпият барон, бедното момче.

— Не изглеждате добре, миледи. Не ме зяпайте като малоумна. След като сте съпруга на барона, трябва да се държите достойно за титлата си.

„Миледи? О, Боже, о, Боже милостиви!“

— Да — продължи достойната матрона, отново поела контрола в свои ръце, — приемливо е съпругът да облече жена си в своите риза и сетре. Приемливо е и да я отнесе до спалнята й, поставил длан върху голия й крак, и то в горната му част. Добре, ще приемем това и ще накараме съпрузите си да престанат да ви гледат така, както се гледа една уличница. Ще приемем дори, че сте била отвлечена и че ви е спасило вашето скъпо момче.

Спря да говори и впери многозначителен поглед в мисис Хаклс.

— Да — поде без да се бави и с ентусиазъм въпросната дама, тъй като вече знаеше в каква посока да се движи. — Даже няма да придиряме за странната история, която ни разказа милото момче. Сигурна съм, че ако собственият ми син бе сторил подобно нещо, щях да пожелая да видя внучето си. Не знам обаче как ще реагира Шарлот.

— Тя прие Мариан, слава на добрия Господ — отвърна с готовност Роухън. — Въпросът е там, че тя все още мисли, че момиченцето не е моя дъщеря, а на Джордж.

— Това все пак е нещо — заяви мисис Гудгейм. — Проблемът е, че скъпата Шарлот не очаква подобно развитие на нещата. Тя сигурно се е надявала да се ожениш за избрана от нея самата дама, която или прилича на нея, или е мекушава душица и няма да каже и думичка, когато съпругът й я изоставя редовно, за да отиде при някоя от многобройните си любовници. В представите на Шарлот не може да има друга съпруга за теб.

Лейди Донтри впери проницателен поглед в Сузана.

— Ти като скъпата Шарлот ли си?

— В какъв смисъл?

Младата жена се чувстваше като изпълнителка на третостепенна роля в пиеса, която не знае думите си. Нито края на пиесата. Може би всички актьори трябваше в един момент да спрат да говорят и да избухнат в луд смях.

— Предполагам, че съвсем наскоро си се запознала със свекърва си — рече мисис Гудгейм. — Шарлот просто не прилича на нито една от другите дами в района. Прилича на самата себе си. Толкова е красива, че има право да върши всичко, което пожелае, с когото си пожелае. Истински парадокс. Скъпият й съпруг — бащата на барона — я обожаваше. За щастие и той имаше същите наклонности. Всичко вървеше добре, докато милото ни момче не се подхлъзна и не залитна в неправилната посока. Ти си само на двайсет и пет, Роухън, и вече имаш дете. Не бебе, а дете. Имаш съпруга. Акълът ми не може да го побере. Човек губи ума и дума от подобно нещо.

„Нищо не може да накара тези дами тук да изгубят ума и дума“ — помисли си младият мъж.

— Може би — додаде лейди Хаклс, като се приведе към Сузана и я потупа леко по кокалчетата на пръстите с ветрилото си, — ти си от мекушавите. Това също ще свърши работа. Просто няма как да си като Шарлот, дори да се стараеш. Не си достатъчно хубава. Несъмнено не си особено умна. Вероятно си скучна. Освен това не притежаваш нейната нежност, божественото й чувство за порочно и умно. Да, трябва да си от мекушавите. Това единствено е по силите ти, за да излезе нещо от тази работа.

Младата жена рязко скочи от стола си и изтича да повърне в легена зад паравана в ъгъла. Стомахът й се бунтуваше, а главата й се въртеше.

— Да — чу изпълнения със задоволство глас на лейди Донтри, — тя е мекушавка, така че си спасен, милото ми момче. Жена като Шарлот, с такъв дух и ум, не би се задоволила да живее в подобна неизвестност и неустановеност, с нищо или почти с нищо, ако бе омъжена за теб. Ако имаше поне капка ум в главата си, тя щеше да застане пред твоята врата с детето си на ръце и щеше да поиска да заеме мястото си в твоя дом. Но тя не е направила нищо подобно. Не, стояла си е там, където си я поставил. На теб една мекушавка ще ти бъде добре дошла. Така няма да се налага да изневеряваш на природата си, както впрочем правиш, макар да си се оженил за нея. Виж само какво си сторил през последните четири години. Ти оправда напълно надеждите и вярата, които имаха в теб твоите родители. Може бе не трябва да се отчайваме.