Катрин Каултър - Дивият барон

Наблюдаваше я докато танцува с Еймос Мортимър, един сух джентълмен, който отглеждаше свине, но не за да ги продава, а като домашни любимци. Тя танцуваше красиво. Колкото до нейния партньор, той също се справяше доста добре с това, макар на пръв поглед да изглеждаше, че прекалено тънките му крака не биха го удържали дори прав.

Беше почти полунощ, когато Тоби го хвана насред поредния шотландски танц.

— Побързай! Побързай, Роухън! Хванали са на тясно Сузана и ще я закопаят. Изглежда така, сякаш всеки момент ще избухне. Или ще се строполи. Повечето пудра е паднала от лицето й и синините се виждат. По-бързо, трябва да сложиш край на това. Само ти можеш да го направиш.

— Кой? Какво да спра? За какво говориш, Тоби?

Но момчето вече бе изтичало навън от балната зала и хукна нагоре по стълбите. Роухън го следваше по петите. Да не би похитителят й да се бе измъкнал отново? Да не би да я бе пленил?

Тоби спря рязко пред отворената врата на стаята за почивка на дамите. Даде знак на младия мъж и притисна показалец към устните си.

— Наистина вече се чувствам много по-добре, мадам — отвърна с привидно спокойствие Сузана на своята събеседничка, лейди Хаксл, но баронът усети, че в действителност й се искаше да закрещи. — Толкова сте мила, че се интересувате от здравето ми. Признавам, че известно време не бях в особено цветущо състояние.

Лейди Донтри беше изпратила напред част от войската, за да омаломощи неприятеля. Сега вече можеше да атакува; оръдието бе насочено и готово за стрелба. Усмихна се мило и убийствено на младата жена.

— Виждам, че скъпата Шарлот е успяла да прикрие синините на лицето ви.

— Да.

Трите дами я бяха заобиколили и двамата не можеха да я видят от прага. Това бе странно. Какво ли искаха тези жени?

— Колкото до останалото — продължи лейди Донтри, — видях, че го давахте доста бързо с младия Питър Брайър, бедното момче. Той всъщност не е чак толкова опитен… имам предвид вашия тип опитност.

За какво говореше тази жена?

— Да — отвърна Сузана, — бях доста задъхана, когато свърши танцът. Та защо Питър Брайър е „бедното момче“?

— Както казах, давахте го прекалено бързо.

Лейди Карингтън разбра, че събеседничката й намеква нещо. Искаше й се да излезе веднага, но другите две буквално бяха завардили изхода.

Мисис Хаклс, очевидно близка приятелка на лейди Донтри, нямаше търпение да продължи разискването на темата.

— Но вие не за първи път го давате така бързо, нали? Всички ви видяха гола в обятията на барона. Дланта му лежеше върху бедрото ви. Всички ви видяхме. Мисис Гудгейм бе направо шокирана, както и лейди Донтри, и аз самата. Той ви бе увил в ризата си и в горната си дреха. Явно ви беше видял гола.

— Но мен ме отвлякоха — отвърна младата жена, като вдигна длани в знак на протест и може би с надеждата да ги отпрати, но ги свали миг по-късно, разбрала, че това е безполезно. — Наистина бях отвлечена. Моят похитител е тук, в къщата. Попитайте когото и да било от лакеите. Попитайте Шарлот. Или пък барона.

— Не става въпрос за това, скъпа — обади се мисис Гудгейм. — Искам да кажа, че баронът дори ви докара дотук и ви сложи в леглото. Откъде знаем ли? Ние знаем всичко. Той вероятно дори си е поискал обратно жакета и ризата; това е напълно в неговата природа. Той ви е опознал, бедна ми мисис Карингтън, опознал ви е.

— Да — намеси се лейди Донтри, отдавна забравила за неискрената си учтивост. — На всички ни е ясно, че една наскоро овдовяла млада жена не внимава чак толкова за репутацията си.

— Но аз съм вдовица от една година.

— Една година е нищо за жена като вас. Ами да, в присъствието на смайващия си девер вие изгубихте и последния морал, за който сте могла да претендирате. Прелъстихте ли горкия барон? Но това всъщност е без значение.

— Не — обади се мисис Хаклс, първия хор от гръцката трагедия на лейди Донтри, — него няма да можете да излъжете да се ожени за вас, както вероятно сте сторили с бедния Джордж Карингтън — толкова жалко за родителите му. Не, един мъж не може да се ожени за съпругата на брат си. Такъв е законът. На вас очевидно този факт не ви е бил известен. Е, сега вече го знаете. Най-добре си вземете детето и оставете на мира горкия барон и милата му майка. Натрапихте им се по най-вулгарен начин.

Сузана ги съзерцаваше прехласнато. Главата, която не я бе боляла от два дена, започваше да пулсира заплашително. Очите я боляха от взиране в трите натрапници, които я бяха наобиколили и я гледаха с ентусиазма на жесток съдия в пълна с крадци зала. Искаше да се измъкне оттук, но знаеше, че ще трябва да ги събори, преди да й позволят да излезе.