Катрин Каултър - Дивият барон

— Да, майко.

— Извинете ме — намеси се снаха им, — но аз също виждам, че те изобразяват поредица от сгради. Аз съм не по-малко умна от Роухън.

Лейди Маунтвейл я погледна замислено.

— Не те познавам достатъчно добре, за да преценя, Сузана. Така, защо му е била на Джордж тази карта? Защо я е скрил в медальона? Ами ключето…

— Да — присъедини се към нея синът й, — ключето. — Постави го върху дланта си, приближи я до светлината на свещите и го заоглежда през лупата. Намръщи се. Наклони лупата първо на една страна, после — на друга. Усети, че двете жени отново се приближаваха прекалено плътно към него. — Не мога да разбера какво е гравирано върху него — каза най-сетне той.

Младата жена взе увеличителното стъкло и се взря на свой ред в миниатюрното ключе.

— Струва ми се, че е на латински — заяви най-после тя. — Да, изглежда е някакво име, но не мога да го разчета.

— Нито пък аз — потвърди няколко минути по-късно и деверът й. — Сигурна ли си, че е на латински, Сузана? Откъде знаеш, че е на латински? Ти си жена. Не може ли да бъде немски или гръцки?

— О, прескъпи мой, за подобна забележка не очаквай приятен отговор. Аз самата се съгласих, че е прекалено рано да преценявам доколко е умна Сузана, но не вярвам, че е чак толкова несведуща.

— Благодаря, Шарлот. Да, аз също мисля, че е латински.

На вратата се почука. Младият мъж изви като дъга едната си вежда.

— О, кой е пък сега? — възкликна снаха му, като вдигна нетърпеливо ръце и се запъти с несигурна крачка към входа.

— По дяволите, още си прекалено слаба за подобни упражнения. Сузана, спри! — Тя се подчини. Той я хвана през кръста и, като я притисна към себе си, рече: — Ела.

Беше Тоби, по нощница.

— Не можех да понеса тази неизвестност — впусна се незабавно в обяснения той. — Моля ви, кажете ми какво става? Открихте ли нещо?

Лорд Маунтвейл вдигна снаха си и я понесе към леглото й.

— Ще стоиш тук и няма да се оплакваш. — Зави я, а след това се обърна към брат й. — Намерихме половината на някаква карта в медальона, който Джордж подарил на сестра ти. Там пишеше: „Потърси стаята под прилива“ и две букви от нещо, което може би е име на град. Сузана мисли, че думичката върху ключето, което открихме с картата, е на латински. Не ми се вярва, че ще успееш да я разчетеш.

— Да — обади се баронесата, като се приближи до момчето. — Наистина, можеш ли да го направиш?

Тоби се взря в нея, в прелестните й дрехи и заекна:

— Ще опитам. — Взира се известно време в ключето, после натопи перото в мастилото и я написа. Погледна към младия мъж. — На латински е. Мисля, че е име. „Лео“ и след него римски цифри — IX.

— Лео — повтори Роухън. — Да, прав си, това е Лъв IX, папата. Да, всичко това може да се окаже много интересно. Тоби, ела с мен в библиотеката. Трябва да направим някои издирвания. Не, майко, ако обичаш остани със Сузана, иначе тя също ще ни последва и най-вероятно ще падне по стълбите и ще си счупи врата.

Шарлот не изглеждаше особено щастлива. Но щом забеляза, че снаха й премята крака през ръба на леглото, побърза да се съгласи.

— Добре тогава, оставам тук. Но ще побързате, нали?

— Да.

Върнаха се след двайсет минути. Баронът се усмихваше и потриваше ръце. Тоби изглеждаше напълно объркан.

— Какво стана? — попита младата жена и опита да се изправи до седнало положение, но деверът й я побутна внимателно, за да легне. — Какво открихте?

— Лъв IX е бил папа през XI век, по-точно от 1049 до 1054 година.

Двете жени го гледаха неразбиращо.

— Защо ключ, принадлежал на Лъв IX, се е озовал у нас? Така или иначе — продължи след кратка пауза Роухън, — проверихме още нещо. Картата е свързана с някаква местност в Шотландия. А какво общо има въпросният папа с Шотландия? Били са опасни времена, изпълнени с насилие. Папите не я посещавали, но защо пък някой шотландец да не е отишъл до Рим, за да посети папата? С Тоби издирихме кой е бил крал на Шотландия по времето на Лъв IX. Бил е само един. Макбет, убит през 1057 година от Малкълм, който узурпирал трона. Но това става след смъртта на папата.

— Узурпирал трона ли? — попита баронесата. — Но Шекспир прави Макбет узурпатор.

— Това е политика — отвърна синът й, загледан в ключето. — Когато Шекспир пише пиесата си през 1603 година, Джеймс VI Шотландски току-що е дошъл да вземе трона на Елизабет, след което става Джеймс I, крал на Англия. Не, истинският Макбет е бил добър управник. Бил изключително популярен, почти през цялото му царуване имало мир, така че успял да…