Катрин Каултър - Дивият барон

Роухън и Тоби възнамеряваха да тръгнат за Оксфорд в събота сутринта.

— Знаеш, че не можеш да дойдеш — обясни на снаха си младият мъж. — Мариан няма да те пусне да ходиш никъде, а и не желая да преживея отново нещо подобно на първото ни преминаване през Оксфорд. То беше истински кошмар. Освен това може да се окаже опасно.

— В такъв случай не искам да вземаш Тоби.

Сам си беше вкарал автогол. Все пак отговори дипломатично:

— Ще помисля по този въпрос.

През тази топла, осветена от луната нощ, очакваха трийсет съседи. Баронът крачеше из вестибюла, като ту поглеждаше към стълбището в очакване появата на Сузана, ту се обръщаше към майка си, с вдигната нагоре великолепна руса коса, от която по гърба й се спускаха само няколко дълги кичура и с копринена рокля в светлопрасковен цвят. Като я видя, един от лакеите се захласна така, че изтърва ужасяващо грозната фруктиера, която стоеше от години в средата на огромната маса в трапезарията.

Къде се бавеше Сузана? В този момент чу, че някой се изкашля силно зад гърба му. Това бе Тоби, застанал на горната площадка на стълбището.

— Роухън? Миледи? Готови ли сте?

Зад момчето изскърца врата, последва вик.

— О, Тоби, как можа?

— Истински фанфари — заяви силно баронът. — Започва се. — Усмихна се в очакване. Тогава тя се появи до брат си. Младият мъж не помръдна. А и не мислеше, че би могъл да го направи, дори и да иска. Можеше само да я съзерцава. — Сузана?

Гласът му прозвуча ниско и дрезгаво. Продължаваше да я гледа, докато тя слизаше и с всяка следваща стъпка се приближаваше към него.

Движеше се толкова бавно и предпазливо, че лорд Маунтвейл започна да се пита дали не е сложила някакви нови обувки, които й убиват. Беше му се заклела, че вече нищо не я боли и не й се вие свят.

— Доволна съм — обади се Шарлот. — Лично ще поздравя Сабин, макар тя вече да знае прекрасно, е че е истински гений.

— О, Боже! — възкликна неволно синът й, въпреки че не възнамеряваше да казва каквото и да било.

Беше виждал десетки жени, по-красиви от снаха си, но те не бяха оставили никаква следа в душата му.

Сузана спря и най-после го погледна. Прокара език по горната си устна.

— Добре ли изглеждам? Роклята е на майка ти, но тя ме увери, че цветът ми подхождал. Никога досега не съм носила този нюанс на синьото. Да не би да е прекалено светло? Или прекалено тъмно? Тоалетът е прекрасен. Досега не съм притежавала нещо толкова хубаво. Сабин ми направи прическата. Добре ли е? Харесват ли ти всички тези плитчици, лимби и тям подобни?

Младият мъж положи усилия да се концентрира.

— Харесвам този нюанс на синьото и панделата в същия цвят в косите ти. Изглеждаш приемливо. Да, дори прекрасно. Готова ли си? Мисля, че чувам да пристигат първите ни гости. Майко, ела да ни дариш с по една нежна усмивка и да увериш бедната Сузана, че няма да изплаши гостите.

— Да, прескъпи мой. Ти не ме посрами, Сузана.

— Благодаря, Шарлот.

— Къде е Мариан? Най-после те пусна, така ли?

Младата жена се усмихна, макар да беше толкова нервна, че се чувстваше като пред припадък.

— Обещах й от ябълковия сладкиш на готвачката, ако се отдели от глезена ми.

Тоби, целият в черно по подобие на барона, се засмя и разтърси глава.

— Мариан е малка негодница. Попитах я кое иска, майка си или ябълков сладкиш, и тя изкрещя „сладкиш“ с цяло гърло.

— Звучи интересно — обади се лейди Маунтвейл.

Лорд и лейди Донтри пристигнаха първи. Роухън харесваше лорда, който се грижеше добре за земите си и се отнасяше справедливо към арендаторите. Имаше късмет и с децата си, но съпругата му беше друго нещо. Тя контролираше мъжа си, четирите дъщери и двамата им сина и дори превзетата мисис Гибс, местна матрона, която можеше да проследи корените си назад до самия Уилям I. Маунтвейл предполагаше, че лейди Донтри би могла да нареже цяла риба с езика си, без да спре да говори.

И едва по средата на този прием узна за друг от големите й таланти. Вечерята бе преминала доста приятно и бе дошло време за танците.

Баронът изигра един котильон със Сузана, а след това бърз шотландски рил с майка си. Всички се отнасяха към снаха му с подчертано любопитство. Дочу коментари по повод нейното отвличане и как бе яздил обратно до Маунтвейл Хаус, като я държал гола в скута си. Бе очаквал да чуе подобни преувеличения. Като цяло обаче бе по-скоро горд от съседите си. Поне повечето приказки бяха добре прикрити зад шепите им. И се държаха учтиво със Сузана, когато не говореха за нея.