Катрин Каултър - Дивият барон

— Майко, не мисля, че това ще има някакъв ефект. Страхувам се, че тя ще бъде от съпругите, които се месят. — Побърза да вдигне ръка, за да я накара да почака. Последното му желание бе Шарлот да започне да дава инструкции на Сузана как да се грижи за един женкар. Но последните му думи очевидно я бяха ужасили. — Аз ще се справя с нея, майко, ще видиш, ще я науча на всичко, което е нужно. Не е необходимо ти да се занимаваш с тази работа. Това е мое задължение. Разбрахме ли се?

— Така ми се струва, прескъпи мой. Мъж с твоята репутация би трябвало да може да накара всяка жена да разбере начина му на мислене, независимо дали му е съпруга или не.

— Да, права си, разбира се. Така, а сега ще стана, за да се уверя, че Сузана не е побягнала от Маунтвейл Хаус. Обещай, че няма да говориш с нея.

— Добре. Как е коремчето на Мариан?

— Заспа в ръцете ми, докато бяхме долу в кабинета. Така и не си даде сметка, че наоколо няма никакво пиано. Сигурно ще трябва да я уча на шотландския танц днес. Мисля, че стана дума точно за шотландски танц. Да, ще й хареса да скача насам-натам и да си смуче пръстите, докато Фиц отмерва ритъма на пианото.

Лейди Маунтвейл изви безупречните си вежди при тази картина — синът й, мъж с достойна за истински укор репутация, да танцува с едно момиченце.

Половин час по-късно Роухън се запъти към стаята на Сузана, като си подсвиркваше.

Сабин, камериерката на майка му, подреждаше четките и гребените върху тоалетката. През последните години тя бе опитвала неведнъж да го вкара в леглото си. Той спря в мига, в който я забеляза и започна да отстъпва заднишком, без да вдига шум.

— Милорд! А, ето ви. За да видите мадам ли? Чиста загуба на време. Не, на вас би ви допаднала повече жена с по-интересни привички, с по…

— Сабин, къде е лейди Маунтвейл?

— Вашата съпруга ли имате предвид?

Бе сгрешил, като не се бе досетил, че всеки слуга в радиус петдесет мили вече ще е запознат и с най-дребните подробности.

— Да, моята съпруга — отвърна той. — Къде е тя?

— Мърмореше си нещо под носа, милорд, но какво, не съм сигурна. Интересуваше се къде й е куфарът, но когато я попитах защо й е, не ми отговори. Не, тя… как го казвахте, остана като втрещена и излезе от стаята.

Младият мъж спря на прага, дари камериерката с ослепителна усмивка и рече:

— Вече съм женен, Сабин.

Тя плесна с ръце пред гърдите си и възкликна:

— Е, и?

Роухън вдигна нагоре длани и излезе. Къде, по дяволите, бе Сузана?

— А, Тоби. Къде си се запътил?

— Опитвам се да открия Сузана, сър.

— Защо не погледнеш в детската, а аз ще попитам Фиц.

Така и никой не я намери.

— Може би — каза икономът, придобил нов тип достойнство сега, след като младата жена бе станала господарка на Маунтвейл Хаус, — нейно височество е с братя Харкър, за да научи нещо повече за състезателните котки. Ози ми каза, че това коте май било готово да хвърли топа, но да спечели победата за нейно височество.

„Нейно височество.“ Щом Фиц я признаваше за такава, значи всичко бе наред. Никой — дори граф Нортклиф, известен с изключителната си арогантност и надменност — не би си позволил да не се съгласи с Фиц. Забавното бе, че икономът все още не бе решил, дали състезанието с котки не бе под достойнството на нейно височество.

— Не, по-вероятно е да планира бягството си от мен.

— И аз бих се замислил над подобен вариант, ако се бяхте оженили за мен и ме бяхте крили в продължение на четири години.

— О, каква ужасяваща мисъл.

Както му бе станало навик да прави всяка сутрин, Роухън посети пленника, за да види дали не е решил да говори. Този ден вратата бе отворена; пазеше лакеят Рори.

Сузана стоеше над непознатия; той изглеждаше все така много блед и главата му все така бе с превръзка.

— Постой навън, Рори — рече съвсем тихо баронът.

Влезе безшумно и затвори вратата зад себе си.

— Защо не ми кажеш истината? — казваше точно в този момент тя.

Очевидно не за първи път му задаваше същия въпрос.

— Разкарай се — заяви без много церемонии нейният похитител и се изплю, като за малко не улучи полите й.

Очевидно имаше доста неприятни навици.

— С Джордж бяхте приятели, нали? Спомням си, че ти бе единият от мъжете, с които се запознах през онзи ден в трапезарията на страноприемницата. Казваш се Ламбърт, нали?

— Ти си лекото момиче на Джордж, нали? Да, знаех, че си ти. А ти си мислеше, че си му съпруга. Как сме се смели на това. И му струваше само десет лири на тримесечие. Най-евтината любовница, която може да има един мъж.