Катрин Каултър - Дивият барон

— Добре я е ударил онзи мръсник — обърна се той през рамо към своя домакин. — А сега, мадам, колко пръста виждате?

— Три.

— Прекрасно. А сега?

Тя брои дългите му тънки пръсти дотогава, докато той не се успокои, че мозъкът й е наред. Този човек имаше най-тъмните очи, които бе виждала.

— Ще се оправите — заяви в заключение лекарят и веднага се обърна към барона. — Има твърда глава. Честно казано, повечето ми пациентки имат твърди глави. Често съм се питал защо е така. А сега ще почистя драскотините по лицето й, макар да не е нещо сериозно. Може да й дадете лауданум, милорд. Нека да проспи останалата част от деня, от това ще има само полза. За натъртените места не мога да направя нищо. — След като привърши се изправи и се усмихна на пациентката си. — Така, положението не е чак толкова зле. Приятен ден, мисис Карингтън.

Нито веднъж не даде да се разбере, че е забелязал разголената гръд на Роухън. Когато го изпращаше, баронът му каза:

— Очаквам да доведат мъжа, който отвлече мисис Карингтън. Прострелях го в ръката. Ударната вълна обаче го блъсна в едно дърво и той изгуби съзнание от удара.

— В такъв случай ще остана, милорд.

Двамата се ръкуваха, очевидно много доволни един от друг. Маунтвейл все още не се бе облякъл. Сузана се съмняваше, че лекарят би казал нещо, дори домакинът му да беше без бричове. Нима можеше да прави каквото си ще, без да се съобразява с другите? Нещо повече, другите очевидно му се възхищаваха безкрайно за това.

Роухън се върна след няколко минути с чаша вода в ръка. Младата жена го наблюдаваше как отмери няколко капки лауданум в течността. Наблюдаваше и играта на мускулите на корема му, когато се наведе да върне шишенцето с болкоуспокояващо върху масата. Никога досега не бе виждала човек, който да изглежда като него. Джордж бе красив наистина, но когато се бе омъжила за него, той спокойно можеше да има по три бройки от която и да било част от тялото си и тя нямаше да знае, че подобно нещо не е нормално. Сега вече знаеше малко повече. Един мъж не би трябвало да е изключително красив, но баронът бе точно такъв. Гърдите му бяха покрити с меки тъмноруси косъмчета, които потъмняваха към корема и изчезваха в панталоните му.

Тя имаше рана в главата, която, макар и твърда по думите на лекаря, все пак бе пострадала. Всичко това бе някакво умопомрачение. Една жена не трябваше да се възхищава така открито от своя девер, каквито и атрибути да имаше той. И тя нямаше да го направи. Е, поне щеше да опита с всички сили.

Сузана въздъхна дълбоко и погледна към краката си, покрити от одеялото. Едновременно й се искаше и не й се искаше баронът да облече риза.

— Ще се почувстваш по-добре само след минути.

Маунтвейл повдигна внимателно главата й и й даде да пие. Почувства топлината му с бузата си.

— Благодаря — промълви тя.

Нямаше да го гледа повече. Съсредоточи се върху херувимите по ъглите на тавана. Усети, как болката започва да се отдръпва бавно и да я оставя на мира. Мислите й се замъглиха още повече, невъзможно бе да ги фокусира. Чу някакъв женски глас, който приличаше подозрително много на нейния собствен, да произнася нежно:

— Много си красив гол. Никога не съм предполагала, че един мъж може да изглежда така. Това ме кара да се чувствам странно, макар да не ми е особено добре.

Роухън седна до нея, вдигна отпуснатата й длан и се загледа в тънките й бели пръсти. Едва сега се сети, че бе забравил да я попита какво всъщност се бе случило. Значи изглеждал много красив, така ли? И я карал да се чувства странно? Ако й кажеше как се чувстваше той самият, тя най-вероятно щеше да побегне с викове. А можеше пък и да остане. Младият мъж се усмихна, после се намръщи. Внимателно постави ръката й върху леглото и се изправи. Той беше джентълмен.

Беше тъмно, когато Сузана отвори очи. Стаята й бе осветена само от един свещник, поставен върху малкото писалище в единия ъгъл. Сенките играеха и се извиваха по мебелите и по стените. Помещението обаче бе познато и й действаше успокояващо.

Болката в главата й вече не бе така силна. Усети подутината на лицето си. Не искаше да се поглежда в огледалото. Стана и се приближи до прозореца. Отметна единия ъгъл на тежките тъмножълти пердета. Четвърт луна блестеше високо в небето и няколко скитащи звезди надничаха иззад облаците.

Щеше да завали, преди да се е съмнало.

— Защо, по дяволите, си станала от леглото?

Обърна се бавно, щом чу гласа му.

— Вече не си гол.