Катрин Каултър - Дивият барон

— Фиц, доведи лекаря, по-бързо. Не се мотай, човече.

Фиц се обърна към Шарлот, като в същото време махна на Огъстъс. И заяви с разтревожен тон:

— Обикновено когато негово височество е в Маунтвейл, тук е много спокойно.

Баронесата проследи смръщено с поглед сина си.

— А не би трябвало, Фиц. Човек с неговата репутация и апетити би трябвало да е заобиколен от вълнение и трескава дейност. В противен случай би се получила истинска пародия. Бедната Сузана. Тук вече сме изправени пред реален проблем, но може би нещата не изглеждат чак толкова зле. Помисли си само колко романтично е всичко това. Негово височество изглежда смайващо така, както я носи на ръце, нали? И невероятно мъжествен с разголената си гръд. — Гласът й бе изпълнен с повече от задоволство. В него звучеше гордост. Тук Шарлот се намръщи. — Но тя е вдовицата на брат му. Нищо не може да излезе от това, каквото и да стане.

Икономът въздъхна и повтори и потрети отново нарежданията си на Огъстъс, тъй като последният не можеше да откъсне очи от това необикновено прелестно видение, все още облечено с момчешки дрехи.

Вдигна поглед нагоре към стълбите. Баронът му се бе сторил разстроен. Никога преди това не го бе виждал разстроен. Но неговата майка имаше право. Един мъж не можеше да се ожени за вдовицата на брат си, пък дори тя да носеше неговите риза и жакет.

Сузана изохка. Не се чувстваше добре заради болката в главата. Мразеше я, но това не облекчаваше положението й. Знаеше, че плаче, но не можеше да задържи сълзите си.

Роухън изстиска хладната вода от меката ленена кърпа и я сложи на челото й.

— След миг ще се почувстваш по-добре. Съжалявам. Още не мога да ти дам лауданум. Непознатият те е ударил по главата. Не бива да рискуваме. Просто ме слушай, Сузана, и се постарай да се концентрираш върху гласа ми или думите. Дишай съвсем леко, точно така.

Започна да й говори бавно, всякакви глупости, като например спомени за първото си пони Добс, наречено в чест на астронома Джако Добс, на когото се възхищавал като момче.

— …бях на шест години, когато научих Добс да скача. Мислех, че ще скочи до звездите, малка шега, оценена високо от моя учител. Дори баща ми се учудваше колко високо може да скача понито. Когато баща ми го видя за първи път как скача, той не беше сам; имаше среща с една дама от съседно имение. Въпреки това той спря онова, което вършеше в момента и ме потупа по гърба, зарадван от великолепната работа, която бях извършил с Добс. А след това ме изпрати да се връщам. Доколкото си спомням, дамата също аплодира горещо усилията ми. Каза нещо от рода на това, че с практика и късмет един ден бих могъл да стана като баща си. Доколкото си спомням също, той беше чисто гол. Колкото до дамата, тя май се бе прикрила с неговата риза.

Сузана го съзерцава известно време с широко отворени очи, след което се изсмя.

— Това беше добро. Наистина е много смешно, само дето го разказваш така, сякаш е най-обикновена история, която се случва в живота на всяко момче.

— Почти би могла да се случи. Е, добре де, да речем частта, в която бащата се среща с някоя съседка.

Младата жена се изсмя отново. Този звук определено му доставяше удоволствие.

— Не ме карай да се смея. Това ми причинява болка. А сега, сър, човек с вашата репутация… предполагам, че си водил доста дами до същото място, където е бил тогава баща ти. Готова съм да се обзаложа, че е много романтично.

— Много. Разбира се, че си права. Човек с моята репутация би използвал цялата флора и фауна за уговаряне на срещи. Би ли искала да посетиш това местенце с мен, Сузана?

Тя изохка.

Откъде ли се бе появила тази нова глупост, почуди се баронът. Но май не беше глупост. Страшно много му се искаше да я заведе на всяко място, където би пожелала да отиде. И страшно много желаеше нея самата.

— Това бе малка стъпка назад, но иначе се справяш превъзходно. Просто продължавай да дишаш леко.

— Все още си гол.

— Само горните ми части. Вече си виждала голи горни части. Била си омъжена. А, най-после и доктор Фоксдейл. — Ръкува се с новодошлия. — Ударили са лявата страна на лицето й и главата я боли много. Като се изключи това, мисля че всичко друго е наред. Освен, разбира се, драскотините по лицето.

Доктор Фоксдейл се настани до младата вдовица на мистър Джордж. Наблюдава я продължително доста дълго време, като оглеждаше цвета на лицето й, очите, скоростта, с която диша. След това допря леко върховете на пръстите си встрани на главата й и започна бавно да опипва. Сузана затаи дъх.