Катрин Каултър - Дивият барон

Баронът въздъхна, прокара пръсти през косата си.

— Знам, мамо. Вече се оглеждам за това.

В същия миг в съзнанието му изплува образът на Сузана. Маунтвейл разтърси глава. Той, също като майка си, получаваше видения с нея.

— Не си ли намерил още някоя, която да ти харесва?

— Не, все още не.

Изведнъж баронът осъзна, че нещо не беше наред. Погледна по-внимателно прелестната си майка. На скулите й се червенееха две петна, които обаче не бяха от грима.

— Какво си направила, мамо? — попита той, като отмерваше всяка своя дума.

Шарлот доизпи съдържанието на чашата си.

— Ще трябва да позвъня на Фиц.

— Аз сам ще му позвъня, щом ми кажеш какво си направила. Сторила си нещо, което няма да ми се понрави особено.

— Името й е Дафни. Знам, ужасно е, толкова гръцко или нещо подобно, но тя самата е великолепна, Роухън. Произходът й е достоен за нашия, с две думи, от нея ще излезе чудесна съпруга за теб. Баща й е виконт Бракън. Някога му бях хвърлила око, но в крайна сметка реших, че не ми допада чак толкова. Но тази Дафни е наистина много красива и с внушителна зестра. Не бих си и помислила да те задомя с някоя крава.

Младият мъж се усмихна, след това се изправи и започна да крачи из стаята. Дебелият килим заглушаваше стъпките му. Фиц дойде и този път остави бутилката с шампанско. Баронесата не каза нищо повече, само наблюдаваше сина си.

— Аз съм само на двайсет и пет — рече най-после той. — Има още цели три месеца, докато навърша двайсет и шест. Не съм достатъчно стар. Ще се оженя, знам, че трябва да го направя, но не толкова скоро, майко. Дафни ли? Моля те, не Дафни. Някъде в Италия ли живее?

— Не, тя живее тук, в Англия, в Кент. Но разбира прекрасно както твоята натура, така и репутацията ти. Няма да се налага да променяш живота си, прескъпи мой. Можеш да продължиш да се отдаваш на всичките си досегашни безпътства. Дафни ще ти осигури наследник, а след това ще се впусне в търсене на собствените си удоволствия.

— Оценявам загрижеността ти, майко, но съм прекалено млад, за да мисля за съпруга. Особено пък наречена Дафни.

Шарлот го изгледа продължително и най-сетне кимна.

— Добре тогава. Ще пиша на лорд Бракън и ще го уведомя за отрицателното ти отношение към брака. Името наистина е ужасно, нали? Ах, но тя е великолепно създание. Не е изключено да успеем да я убедим да си го смени. Какво ще кажеш за Джейн? Или Виктория?

— Нека просто да забравим за тази великолепна млада дами, а?

Маунтвейл се усмихна широко и вдигна чашата си.

— Като заговорихме за великолепие, как се казва онзи лакей, Роухън? Нали се сещаш, този с неустоимо порочните тъмни очи? Струва ми се, че трябва да е от Уелс.

— Казва се Огъстъс. И аз си мислех, че ще ти хареса.

— Ти си добър син — каза баронесата, изправи се, целуна го и се запъти към вратата. И додаде през прелестното си бяло рамо: — Какво възнамеряваш да правиш със Сузана? Нямам предвид идната седмица, а по-далечното бъдеще.

Младият мъж сведе поглед към излъсканите си като огледало ботуши. А после премести очи отново към майка си.

— Не знам. Но по-добре да ти кажа за завещанието на леля Мириам за Джордж.

— Годинките ми започват да се увеличават, прескъпи мой, но въпреки това със сигурност щях да знам за тази леля Мириам, ако в семейството е имало такава. Може би е някоя от ранните любовници на баща ти и е добавила към името си титлата „леля“, тъй като той я е смятал почти за член на семейството?

— Да, аз също не съм чувал за каквато и да било леля Мириам, но не е нужно Сузана да разбере това. Мисля, че е по-добре да седнеш отново, майко, за да ти разкажа какво съм направил.

Сигурно се лъжеше. Това определено не можеше да бъде барон Маунтвейл. Не, невъзможно. Сузана се приближи още. Точно той беше. Коленичил, той засаждаше тъмнозлатисти невени и си тананикаше.

Този развратник, този женкар садеше невен? И то с огромно внимание и желание.

Младата жена не знаеше какво да мисли. Беше й казал, че замисълът за градината бе негов. Беше й казал също така, че не си пада по цапането с пръст и тор, и дори бе извил презрително вежди. Сега обаче не само се бе оцапал порядъчно, ами и го правеше с очевидно удоволствие и с песен на уста.

Тогава Сузана си даде сметка, че никой не я очакваше тук. Въпреки протестите й, майката на Джордж я бе замъкнала с каретата до Ийстбърн, при най-добрата шивачка там, поне според нея. Жената обаче се бе разболяла, така че се върнаха много преди очаквания час.