Катрин Каултър - Дивият барон

— Това е само временно отклонение, майко.

Лейди Маунтвейл обаче все още го гледаше смръщено.

— Надявам се да е така. Така, да се върнем към вдовицата на Джордж. Какво ще правим с нея?

— Сега вече тя живее тук. Писах на леля Миранда. Ако е все още жива, може би ще се съгласи да дойде да живее при нас и да бъде компаньонка на Сузана.

— Дори старата томахавка Миранда не е достатъчна компаньонка, щом ти си наблизо, Роухън. Последното, което чух за нея, бе, че наближавала последния си час. Или може би беше, че вече е преминала в отвъдното, забравих. Тя никога не ме е харесвала, както знаеш. Странно, но е така. Предполагам обаче, че наистина ще имаме нужда от компаньонка, като се има предвид славата ти на прелъстител и развратник. Ще стане така, че всички ще помислят Мариан за твое незаконно дете. — Шарлот спря да говори за момент, отпи от своето шампанско и внезапно очите й светнаха. — Но това е съвсем приемливо. Ти нямаш никакви незаконни деца. Крайно време е да оправдаеш очакванията, като представиш едно копеле на обществото и на твоята любяща майка.

— Струва ми се, че Сузана би предпочела детето й да не е копеле, майко.

— Сигурно си прав. Една законна наследница на рода Карингтън. Прекрасно наистина.

Отпи отново от шампанското.

— А сега, майко, би ли ми разказала за чудодейното си видение? Каза, че Сузана наистина е младата дама, която си видяла.

— Да, а ти стоеше до нея с безпомощен вид… а това не ми хареса особено, Роухън.

— И на мен. Нищо друго ли нямаше?

Майка му се намръщи замислено и резултатът беше прекрасен.

— Помня, че двамата се намирахте в нещо като пещера. Беше много мрачна и тъмна. Изглеждаше така, сякаш никой не е стъпвал в нея от незапомнени времена. Наоколо имаше и други хора, но лицата им бяха размазани и неясни. Виждах добре единствено лицето на скъпата Сузана и на теб самия. Това е всичко. Съжалявам, прескъпи мой, не помня нищо друго.

Младият мъж не знаеше какво да мисли. Майка му бе имала подобно видение?

— Какво мислиш за Мариан?

— Моята внучка — произнесе бавно лейди Маунтвейл, сякаш се наслаждаваше на тези звуци. — Каква плашеща дума за една дама. Тя наистина е копие както на Джордж, така и на теб. Баща ти винаги въздишаше, когато кажех, че, като се изключат зелените Карингтъновски очи, всичките ни момчета приличат на мен. Все пак приемаше този факт като справедлив, тъй като аз вършех по-трудната част около създаването на нашите деца. Иска ми се само Джордж да ни бе казал, че се е оженил. Предполагам, че се е страхувал да не му забраним, тъй като е бил съвсем млад, когато е свършил тази работа.

— Може би — отвърна Роухън, като търсеше начин да я отклони от темата на разговор.

— Иска ми се да ни бе казал поне, когато Сузана е била бременна. С най-голяма радост щях да се грижа за нея. Щях да я съветвам. Щях да й кажа как да се справи с ужасните родилни болки. Ти, прескъпи мой, ми причини най-страшните болки, но аз почти съм ги забравила.

— Благодаря ти, майко.

— Никога не съм те обвинявала, прескъпи мой, но крещях много на скъпия ти баща. Доколкото си спомням го нарекох с множество имена, от които нито едно не му прилягаше. Бедният човек, той така обезумяваше всеки път, когато преживявах убийствената агония на раждането, че не можеше да понесе да стои край мен. Да, избягваше при някоя от своите любовници, за да го успокои. Изпитваше непоносима вина, задето ми причиняваше тези страшни мъки. След като ти се появи, Роухън, отидохме в Италия. Обожавам Венеция, баловете с маски и красивите италианци. Те… добре те, това не е чак толкова важно сега. — Тънките й бели пръсти се насочиха към бляскавото диамантено колие на шията й. — Тази прекрасна дрънкулка ми подари за раждането на Тиболт.

— А какво ти даде татко за раждането на Джордж?

— Джордж се появи толкова бързо, че скъпият ти татко не успя дори да излезе от къщи. Едва бе прекрачил прага с единия си крак, когато брат ти дойде с рев на този свят. Мисля, че ми подари обици. Колкото до бедната ми Клариса, тъй като тя бе единствената ни дъщеря, татко ти ми обеща да й даде впечатляваща зестра. Това, разбира се, бе чудесно, но аз заявих, че искам да получа веднага и моя подарък. И той ми даде една кобила. Нали си спомняш Джоузефин? С хубавите, одухотворени очи и издължената, нежна муцуна?

Младият мъж кимна.

— Надявам се, че ти също ще бъдеш щедър и великодушен към твоята съпруга, Роухън. И непременно трябва да си вземеш съпруга, прескъпи мой. Съжалявам, но такъв е редът. Трябва да имаш наследник.