Катрин Каултър - Дивият барон

Лейди Маунтвейл сведе поглед към великолепния пръстен със смарагд на средния пръст на лявата си ръка.

— Съжалявам, прескъпи мой, но няма никакви условия.

Младият мъж, разбира се, знаеше, че ако майка му бе прибавила някакви условия, цялата работа вече щеше да прозвучи доста стъкмена, каквато и бе в действителност. О, добре тогава. Изгледа снаха си с нескрито неодобрение.

— Ще изхарчиш парите така, както те инструктирах. Аз съм господарят на тази къща, главата на семейство Карингтън. Ще слушаш мен.

— Това не ти е феодално владение, нито пък аз съм ти крепостна. Освен това сега, след като майка ти се върна, извинението, че имаш нужда от домакиня за приема, не върши работа.

— Не желая да те гледам във вид, достоен за последната беднячка. Съседите ще помислят, че не ти давам и пукнат грош. Всички ще заговорят зад гърба ми. Следващия път, когато отида в село Маунтвейл, хората ще се държат недружелюбно към мен.

— Роклята беше на майка ми.

Потрепването в гласа й трябваше да му послужи като предупреждение, но, пришпорен от гнева, Роухън не му обърна внимание.

— Когато си ги е шила, майка ти не е имала предвид да ги носиш и ти, особено когато в тях имаш толкова сърцераздирателен вид. Дори глезените ти се виждат. Една дама не може да се разхожда с разголени глезени. Нещо повече, чорапите ти са увиснали. Това е липса на всякакъв вкус. Използвай парите, за да сложиш в ред външността си.

— Наистина съжалявам, мадам — възкликна Сузана, — но повече не издържам.

И тя се спусна към барона и стовари с всичка сила юмрука си в корема му. Той изохка и се преви надве.

— Доста добре изпълнено — рече Маунтвейл, когато бе способен отново да говори. — Радвам се, че не ме удари малко по-надолу. Никой мъж не може да говори толкова скоро, ако го ударят в… — В този момент забеляза Мариан, която ги наблюдаваше с широко отворени очи. — Няма значение. Сега отиваш в стаята си, Сузана. И бъди сигурна, че с теб ще се разправя по-късно.

— Мамо, защо удари Роухън?

О, Боже. Колко глупаво се бе проявила. Преди да успее да намери някакво извинение, девер й отвърна:

— Учех я как да се защитава, Мариан. Нали ме чу като й казах, че ударът й бе много добър. Наистина беше добър. Ще я науча на още.

Беше сигурен, че чу снаха си да изпъшква.

— Преди да тръгнеш, Сузана — обади се невъзмутимо Шарлот, като че не се бе случило нищо особено, — искам да споделя с теб, че научих от сина си за твоите неприятности. За неизвестната особа, която се промъквала първо в Мълбъри Хаус, а сега — и тук. Това ми се стори доста объркано. Трябва да обсъдим заедно този въпрос и да видим дали ще стигнем до причината, накарала непознатия да прави толкова опити. Ако открием нея, ще бъдем наясно и с мотива.

Младата жена, неспособна да отговори, само се взираше във великолепното създание, което я наблюдаваше от мястото си върху килима.

— Съгласна съм с казаното, мадам. Но нима не го чухте? Не чухте ли по какъв начин ми говори? Той ми заповядваше. Не може да одобрявате държанието му.

Лейди Маунтвейл занавива един златен кичур около показалеца си, като в същото време внимателно отдели ръката на внучката си от устата й. Присви рамене, постави момиченцето в скута си и се облегна на канапето.

— Скъпа моя, той ми е син, най-големият ми син. Никога не ми е причинявал и най-малката тревога. Приемаше всички поучения както от баща си, така и от мен. Доставяше ни радост от най-ранните си години. Репутацията, която си извоюва, е изключителна за един толкова млад човек. Гордея се изключително много с него. Какво трябва да стори майката на подобен син?

Сузана премигна един-два пъти, после си пое дълбоко въздух, но очевидно и това не й помогна, затова заговори отново:

— Но, мадам, той е развратник, же…

— Не съм никакъв развратник!

— Не, прескъпи мой, точно такъв си. — Шарлот спря за момент и присви устни. — Но аз никога не бих те нарекла така. Думата е прекалено груба, прекалено остра. „Развратник“. Божичко, тя кара онзи, за когото е предназначена, да изглежда нелюбезен, а всички знаят, че барон Маунтвейл е най-очарователният джентълмен. Той е много търсен и обичан. Дамите го преследват. Ако в нещо се прекалява — и аз се моля да е така — жените го принуждават да стига до тези крайности. Но не непрекъснато, мисля. Роухън?

— Не, майко, не непрекъснато. — Очевидно не можеше да направи нищо по въпроса. Вдигна ръце и продължи: — Сузана, в петък вечерта ще се съберем в тесен приятелски кръг. Ще бъдем вероятно петнайсет-двайсет съседи. Ще ти бъда безкрайно благодарен, ако се облечеш както подобава — като вдовица на Джордж, не като домакиня на партито. Така, сега извеждам Тоби да поязди. Трябва вече да се е върнал от уроците си с викарий Байъм.