Катрин Каултър - Дивият барон

Другите трима го изгледаха неразбиращо.

— Какво искаш да кажеш с това, че ти си имал право, а старите глупаци се били объркали? — провикна се Роухън. — За какво говориш?

— Това — отвърна брат му, като стисна под мишница мощехранителницата, — не е „дяволският съд“. О, не.

— Какво е тогава? — попита младата жена. — Каква е тази чаша? Защо ме накара да пия светена вода от нея?

— Накарах те да изпиеш светената вода, за да се убедя, че не е оръжие на дявола, предназначено да унищожи всеки, който пие от него. Така поне разказва легендата — че всеки, който пие от тази чаша, умира от страшна смърт. Но това е само една лъжа, препредавана от старите глупаци, за да убият желанието на другите да я търсят. Но ти не умря, дори не ти стана зле. Ти оживя. Изглеждаш дори по-здрава, отколкото преди да пиеш от нея. Светлината в очите ти я нямаше досега.

— Това са глупости, Тиболт — обади се баронът.

В отговор викарият се засмя. Изгледа мълчаливо подред тримата си събеседници.

— Това божествено вълшебно средство не е ни най-малко опасно. То ще ме дари с безсмъртие. И ще ми даде най-голямата власт на земята. — Засмя се отново и в същия момент сграбчи снаха си за ръката и я завъртя към себе си. — Искаш да знаеш, нали? Искаш да знаеш какво представлява. Повечето от вас са прекалено глупави, за да го осъзнаят. Никой от вас няма нужната прозорливост, за да подозре за какво всъщност става дума, още по-малко да го разбере. Всички указания бяха там, всички до едно, но вие не ги видяхте. Сега вече това е без значение. Тя е моя, тя е моя!

— Какво е това, по дяволите? — развика се Филип.

Без да му обръща внимание, Тиболт рече:

— А сега, Сузана, двамата с теб тръгваме. Не мърдай, Роухън! Тя идва с мен. Ако имате намерение да ме нападнете, първо си помислете още веднъж.

Младата жена не помръдна.

— Ставай и тръгвай, или ще застрелям проклетия ти съпруг! Ще го убия, да знаеш.

— Сузана, любов моя, добре ли си?

Беше я нарекъл „любов моя“. Тя вдигна глава и му се усмихна ослепително.

— Да, добре съм. Не се тревожи за мен.

— Както гледам, май трябва да се тревожи за теб, Сузана. Ако не направиш точно каквото ти кажа, ще те нараня много лошо. Изобщо няма да ме притесни да убия една малка развратница като теб. Сега вече си се убедил в това, нали, братко?

Баронът кимна.

— Да, но ми е много трудно да го приема. Кога се промени, Тиболт?

Чудеше се дали щеше да му отговори. Нуждаеше се отчаяно от време, от частици време, през които брат му можеше да отклони поглед или да се разсее достатъчно, за да му даде възможност да се хвърли върху него. За негова изненада, викарият се засмя и поклати глава.

— Не съм се променял, глупак такъв. Просто се спотайвах под земята и чаках. Знаех, че трябва да има нещо за мен и то се появи. И сега то е само мое, на никой друг — заяви шепнешком той. После поклати глава и погледът му се проясни. — Вече всяко мое желание ще се осъществи.

— Няма ли да ни кажеш какво е това?

Знаеха, че Тиболт си играе с тях, че ги измъчва. Той само се усмихна, като очевидно се забавляваше безкрайно.

— Ти ли уби епископ Раундтрий?

Божият човек хвърли поглед към Филип. Изсмя се отново и поклати глава.

— Не. Няма да повярвате, но го уби малкият му иконом, Роланд. Аз се появих, след като глупавият развратник вече го бе ударил по челото. Цивреше като заблудило се момченце, жалкият мръсник. Люлееше се напред-назад над тялото му и ридаеше в събраните си длани. Казах му, че ако си държи устата затворена, може и да си спаси кожата. После запретърсвах кабинета на епископа. Така и не намерих нищо, както вече знаете, тъй като вие направихте откритието. Напуснах минути преди вашето пристигане. Предполагам, че Роланд е измислил някоя чудесна историйка за пред вас и мировия съдия.

— Не ти вярвам — възкликна Сузана. — Не, Роланд бе истински покрусен от смъртта на своя господар. Откри тялото му и повърна. Плачеше неспирно. Беше разстроен. Не, не е бил Роланд, не може да е бил той.

— Раундтрий — заяви с безкрайно презрение Тиболт, — беше проклет педераст. Роланд задоволяваше известно време фантазиите му, така че той го прибра при себе си. Но тогава откри Теди, естествено в резултат на грижливото ни планиране, и бе готов да изпрати хубавичкия Роланд да си върви по пътя. И досега не мога да разбера как Теди успяваше да флиртува с онзи дъртак, без да повърне, но явно се справи чудесно. Епископът го желаеше неистово. И когато го каза на Роланд, несретното копеле го уби в пристъп на ревност. Достатъчно по този въпрос — додаде викарият. — Двамата си оставате по местата. Сузана, вземи свещите. Аз ще вървя след теб.