Катрин Каултър - Измамата

— Вие също.

— Да. Всички мои приятели се изредиха да ме посетят след смъртта му просто защото той беше най-добрият родител на света. Разбираше се с всички, отнасяше се с тях като със синове, вдъхваше им смелост и чувство за стабилност и лично достойнство.

Нещо като че ли заседна в гърлото му. Колкото и да искаше, не можеше да се овладее. Представи си Едмънд и си помисли колко много изгуби това дете със смъртта на дядо си. Поклати глава, сякаш да пропъди тези мисли, и запита:

— Харесва ли ви спалнята?

— Много. Мариса имаше изискан вкус. Стаята съчетава любимите й цветове: светлосиньо и кремаво.

— Нямам никаква представа за вкуса на Мариса. Никога не съм стъпвал в спалнята й.

Никога не е стъпвал в спалнята на съпругата си?

На Еванджелин й се прииска да го запита как тогава е успял да създаде своя син.

А Кларъндън много добре разбра какво се върти в главата й в този момент — експресивното й лице издаваше всичко. В нея нямаше никакво притворство.

— Спал съм е жена си. Но не в нейното легло. Всъщност Мариса изобщо не е стъпвала в останалата част на замъка. Тя не искаше да стои тук. Предпочиташе Лондон. Живя в Челси само докато беше бременна с Едмънд. — Взе една вилица и започна да почуква с нея по бялата покривка. — Мразеше морето и влажния въздух. Очакваше с нетърпение раждането на сина ни, за да се върне пак в Лондон. Погребана е в семейната гробница край селото. Ако желаете, можете да посетите гроба й.

Каза всичко това с безразличие.

— Прекарвате ли много време тук, в Челси, ваше благородие?

— Поне три месеца. Но освен с къщата в Лондон, където сега живее майка ми, нашият род разполага с още три къщи, пръснати из цяла Англия, а аз нося отговорността за всички тях.

Думи на истински херцог! Е, тя поне ще остане в Челси. Ошар бе абсолютно непреклонен по този въпрос.

— В интерес на истината, и майка ми, и аз предпочитаме Лондон. Там имаме много приятели. А и развлеченията са неизброими.

— Аз пък предпочитам много повече провинцията и морето. Винаги съм изпитвала отвращение от големите градове. Толкова мръсни и шумни! Ако ми позволите да остана, ваше благородие, може да бъдете напълно сигурен, че ще се чувствам щастлива тук, в замъка. Та това е една от най-величествените аристократични резиденции в цяла Англия. Е, не е Бленъм 18 18 Замъкът Бленъм — дом на херцозите Марлбъро (и рождено място на сър Уинстън Чърчил) Построен между 1705 и 1722 г., подарък на първия херцог Марлбъро от кралица Ана в знак на благодарност за победата му над Луи XIV във Войната за испанската корона, чиято решаваща битка е през 1704 г. край селцето Бленъм, недалеч от Оксфорд. — Б.пр. , разбира се, но наистина е великолепен.

— Бленъм е безвкусна купчина камъни. Градините му са достойни за презрение, а горите — за съжаление. Лишени от приемственост и старинност. Та колко поколения са живели там? Една шепа! Виж Уоруик 19 19 Уоруик — замъкът на графовете Нортъмбърлънд, графство Уоруикшър, централна Англия, построен в началото на 15 век. — Б.пр. … Неговите стени са напоени с многовековни трагедии и триумфи. За нещастие, моите предци не са разполагали с позициите и средствата на графовете Уоруик. — Херцогът сбърчи чело и допълни: — Аз не съм безполезен безделник, мадам. Не ме гледайте така изненадано. Понякога обръщам внимание и на политиката.

Сърцето й заби учестено. Какво имаше предвид с тези думи? На всяка цена трябваше да разбере! Ошар й бе казал, че херцогът не благоволява да поглежда към политиката.

— Какво искате да кажете, ваше благородие? Да не би да сте член на Камарата на лордовете? Сигурно се занимавате и със законодателство?

— Нищо подобно. Но това не е важно. Всъщност, ако трябва да бъда по-точен, опитвам се да правя онова, което ми доставя удоволствие. А повечето от предпочитанията ми не са подходящи за слуха на една дама.

Несъмнено не й каза всичко. Какво ли скри?

— Доколкото си спомням, това не ви притесняваше нито следобед в библиотеката, нито преди половин час.

Херцогът се засмя.

— Предавам се, мадам! Вероятно бихте желали да отидем в гостната? Предполагам, че скоро Басик ще ни сервира чая.

— Но ние току-що привършихме вечерята си!

— Басик смята, че чаят е в основата на щастието, здравето и човешкото благополучие. Ако се пренесем в гостната, подносът ще се появи след не повече от час.

Там херцогът я настани във великолепен фотьойл до камината, тапициран в бледосиня коприна. Той самият остана прав, със скръстени на гърди ръце.