Катрин Каултър - Измамата

— Нямах предвид точно това. Но ситуацията наистина е абсурдна. Простете ми, моля ви!

Усети, че той се затваря все повече в себе си — все едно бе излязъл от стаята и я бе оставил сама. Излъчваше абсолютно безразличие, когато каза:

— Всеки мой познат благородник би позеленял от ревност, когато се разчуе, че прекрасната ми братовчедка е отседнала в Челси. А и майка ми ще настоява да се спазят формалностите. Ако не желаете да се съобразявате с тях, би било жалко, но съм сигурен, че ще го направя. Щом се настаните, ще я доведа, за да се запознаете. Тя ще ви изложи много пространно причините, поради които приличието не позволява да живеете тук без подходяща придружителка. Не можем да позволим репутацията ви да пострада поради съжителството ви с мен. Вероятно майка ми сега наистина трябва да се върне тук, въпреки че морският въздух не се отразява добре на здравето й.

— Аз вече съм била омъжена. Така че репутацията ми не може да пострада заради вас. Ала виждам, че моето присъствие, както и целият този разговор доста ви отегчават. Затова ще се извиня и ще ви напусна.

— На отегчен ли ви приличам? Нищо подобно! Значи не мога да опетня репутацията ви, така ли? Като вземем предвид факта, че сте наполовина французойка, намирам вашето отношение по въпроса за изумително наивно. Къде е прехваленият ви френски здрав разум, мадам? Несъмнено вие все пак възнамерявате отново да се омъжите някога. Позволете ми да ви уверя, че за благородника, когото ще изберете, репутацията ви ще е от голямо значение!

— Нямам никакво намерение да се омъжвам повторно. Освен това, самата мисъл да довлечете тук бедната си майка само заради някакъв си морал, е направо абсурдна. Аз съм просто една бедна роднина. На кого му пука дали репутацията ми е опетнена?

— Добре, но след около месец, когато Едмънд ви побърка напълно, ще отидете на гости на майка ми в Лондон. Обещавам ви, че няма да е необходимо да се омъжвате за когото и да било там.

— Никога няма да пожелая да напусна Челси.

— Ще видим… — Кларъндън извади часовника си от малкото джобче на жилетката и го погледна. — Късно е вече. Вероятно глупавите ви съждения са в резултат на умората.

— Ваше благородие, вие ме считате за глупава само защото не харесвам вашия начин на живот. О, боже! Обидих ви, нали? Много съжалявам. Все още ли смятате, че можете да ми позволите да остана като бавачка на Едмънд?

— Знаете ли — каза той след известна пауза, — мисля, че никога не съм срещал жена като вас. Уж вървите съвсем последователно в дадена посока, а после най-неочаквано я сменяте. Абсолютна загадка! Обикновено съм твърде добър в разрешаването на загадки, но с вас засега срещам известна трудност. Защо просто не кажете „лека нощ“? Не, не произнасяйте нищо повече! Давам ви възможност да напуснете гостната без още обиди към вашия домакин.

Пристъпи една крачка към нея, но рязко спря и потри брадичка с дългите си пръсти.

— Преди да се оттеглите, позволете ми да попитам точно какъв според вас е моят начин на живот?

Еванджелин го погледна право в очите.

— Вие сте светски човек, който получава почти всичко, което пожелае, само с едно щракване на пръстите. Иначе казано — човек, който поради богатството, обществения си ранг и личните си качества, може да се отдаде на всяко занимание, което му хрумне.

— Не особено достоен за уважение човек?

— Винаги ще ви считам за достоен за уважение, ваше благородие — без никакво колебание отвърна тя. — Според мен вие сте много мил и внимателен. Как бих могла и да си помисля нещо друго?! — Обърна се и тръгна към вратата. Вече с ръка на бравата, довърши през рамо: — В края на краищата, не позволихте ли на една далечна роднина да нахлуе без предизвестие във вашата крепост?!

— Забелязвам нещо ново у вас. Надявам се да не съжалявате за пристигането си тук.

— Не бих могла да си го позволя, ваше благородие! — прошепна Еванджелин и бързо напусна стаята.

Начинът, по който се изрази, го озадачи. Насочи се към библиотеката. Когато след около час тръгна към спалнята си, вече бе решил да отложи заминаването си в Лондон поне със седмица — докато се увери напълно, че гостенката му и Едмънд се разбират добре.

Дъждът плющеше и обливаше старата сграда от сив камък. От откритата канавка пред нея се разнасяше непоносима воня. Ботушите й отекваха по каменния под. Никога през живота си не бе изпитвала такъв смразяващ страх. Един от двамата мъже я бутна през някаква врата, малка, тясна стаичка само с едно високо прозорче. Появи се кльощав млад мъж. Приличаше на монах. По старото зацапано бюро до него нямаше абсолютно нищо. Пристъпи една крачка към нея — очите му не се откъсваха от лицето й. Беше облечен в черно, като че плесенясало, вълнено палто.