Катрин Каултър - Измамата

— Мислихте ли вече по въпроса за моето оставане тук, ваше благородие?

— Вие пристигнахте само преди четири часа, мадам.

— Опасявам се, че е така. — Сведе поглед към ръцете си.

— Няма да ви изритам от замъка — в това поне можете да сте сигурна.

— И вероятно ще ми позволите просто да остана, без да върша нищо. Не желая да бъда камък на шията ви. Бих предпочела да си тръгна.

— Защо сте толкова изнервена, по дяволите?

— Защото все още не сте ми казали дали мога да бъда бавачка на Едмънд.

— Вие сте млада, мадам. Струва ми се, че бихте предпочели да влезете в обществото. Като ваш родственик мой дълг е да ви устроя добре — така, че да не се нуждаете от нищо. Знам, че майка ми с радост ще ви въведе във висшите кръгове. С вашата френска жилка и безспорно прекрасни лице и тяло, сигурен съм, че тутакси ще пожънете успех. Аз не съм скъперник, мадам, и ще ви осигуря достатъчно добра зестра за един подходящ втори брак.

Никога не й бе хрумвало, че той ще се окаже толкова великодушен и щедър. Ала тя трябваше да остане в Челси на всяка цена!

— Много повече съм англичанка. Дори не обичам французите.

— Аз също, особено Наполеон.

— И не желая да ходя в Лондон.

— Моля?

— Нямам абсолютно никакво желание да напускам Челси. Вече ви казах: обичам и замъка, и морето. Искам да остана с Едмънд. Макар че все още не сме се запознали, сигурна съм, че ще се харесаме.

Внезапно Кларъндън осъзна, че му писва от нея. Усети, че цинизмът му се събужда. Отвори уста, за да каже нещо, но се задоволи само със свиване на рамене.

Еванджелин скочи толкова рязко, че събори стола върху красивия Аксминстърски килим.

— О, боже! — Притесни се и се наведе да го вдигне.

— Виждам, че сте смутена?

— Не разбирам скептицизма ви, ваше благородие. Аз ви казах съвсем ясно какво искам, а вие се преструвате, че не ми вярвате.

— Благоприличието ви забранява да се веселите? Ако търсите изолация по тази причина, то аз ще я приема.

— Овдовях преди повече от година, ваше благородие. После почина и баща ми. Единственото, от което се нуждая сега, е мир и спокойствие.

— Сигурно сте били много привързана към вашия съпруг. — Каза го неочаквано резервирано.

— Не… Всъщност — да. Андре беше страхотен човек.

— И очевидно беден.

— Аз съм оставена без пукнат грош, защото не му родих наследник. Така е по целия свят, дори в Англия. Сега господар на всичко е по-малкият му брат. Никога не съм се разбирала добре с нето. Затова, след като Андре почина, се върнах при баща си.

— Оня млад глупак да не се е опитал да ви прелъсти? — Пак цинизъм.

— Като че ли. Не можех да търпя вечно вмирисаната му на чесън уста, затова си тръгнах.

— Ясно. — Херцогът заоглежда нокътя на палеца си, който бе леко нащърбен. — Та кой точно беше съпругът ви, мадам?

— Най-големият син на граф дьо ла Валет — Андре Нежон.

— Не мога да продължавам да ви наричам „мадам“ или „братовчедке“. Ще разрешите ли, Еванджелин?

Произнесено от него, името й звучеше нежно като милувка. И съблазнително… И предизвикателно… Странен човек бе домакинът й. Красив, мрачен и неразгадаем. Вероятно само баща му е успял да го разбере.

— Разбира се, ваше благородие.

— А вие ме наричайте Ричард.

Еванджелин кимна, макар че не искаше да се сближава чак толкова с него. Щеше й се да го държи далече от себе си. Вместо да въздъхне от облекчение, че я бе приел толкова бързо, тя умираше от срам и й идеше да потъне в земята.

— Ако наистина желаете да останете в Челси в компанията на сина ми, от моя страна би било много грубо и неразумно да не ви разреша. Но към вас, естествено, няма да се отнасят като с бавачка. Очаквам да бъдете господарка на замъка в мое отсъствие.

Втренчи се невярващо в него. Думите замръзнаха на устата й. После закрачи напред-назад. Роклята засвистя около краката й.

— Но това е нелепо! Вие не ме познавате! Аз съм никоя. Никога няма да се съглася на подобно нещо! Ще бъда част от персонала, наред със стотината ви прислужници.

— Откъде знаете точно колко човека е прислугата ми? Да не сте ги броили?

— Не, обаче този замък е огромен, а всеки път, когато вдигна глава, виждам някой лакей или прислужница на не повече от три крачки от мен.

— Но все пак сте първа братовчедка на покойната ми съпруга. Нямате си близки, с изключение на един чичо, който дори не знае, че сте в Англия. По тази причина вече аз съм глава на вашето семейство или, ако предпочитате, вие ставате член на моето. Така че сега аз нося отговорност за вас. И не мога да ви настаня в някоя задушна таванска стаичка.