Катрин Каултър - Измамата

— В какво ли се забърках току-що?

— Ваше благородие!

Херцогът се закова в подножието на широкото масивно стълбище и се обърна към иконома си:

— Не се притеснявай, Басик. Нямаш никаква вина. Аз отказах да те изслушам. Благодаря ти, че си се погрижил за удобството на моята братовчедка.

Басик приближи и зашепна:

— За мен беше удоволствие, ваше благородие. Тя е много приятна млада дама. Ще поостане ли?

— Точно това все още не е изяснено. Ще те уведомя, когато взема решение по въпроса.

— Разбира се, ваше благородие. Успях най-накрая да изкопча от Джунипър, че сте получили писмо от лорд Петигрю. Лоши ли са новините, ваше благородие?

— Възможно най-лошите. Изменникът все още е на свобода. Дрю не иска аз да се забърквам, но така или иначе вече съм го направил. Смъртта на Роби няма да остане неотмъстена. Заклех се пред съпругата му. По дяволите! Две момченца близначета, малко по-големи от лорд Едмънд, останаха без баща! — Обзе го безсилна ярост. После се овладя. — Извинявай, Басик. Та, доколкото разбрах, мадам дьо ла Балет е пристигнала с двуколката на ковача?

Икономът кимна и прошепна:

— Тя не ме забеляза, но аз платих на човека. Той се надяваше да получи нещичко, а мадам явно бе в пълно неведение по въпроса. Млада дама да пътува съвсем сама! Направо настръхнах, като я видях. Защото тя безспорно е дама. Разбира се от пръв поглед.

— И аз настръхнах, като разбрах как се е добрала дотук. Но, слава богу, сега е при нас, в абсолютна безопасност.

С тези думи херцогът се обърна и се за изкачва по стъпалата, ала внезапно спря и се засмя.

— Както правилно си се досетил, тя е пристигнала без никакви средства. Не виждам защо да не ти кажа и това, че иска да стане бавачка на лорд Едмънд. Но засега нищо не е решено. Ти какво мислиш по въпроса?

— Косата ми побелява само като си го представя, ваше благородие.

— Тя вече е побеляла, Басик.

— Не използвах най-подходящите думи, ваше благородие. Засега единственото, което се сещам да кажа, е, че дамата май има непоколебим дух и желязна воля.

— Скоро ще разберем — изсумтя херцогът и се насочи нагоре към детския апартамент.

Зави към източното крило. Знаеше, че навсякъде има прислуга, но наоколо не се виждаше никой. Тръгна по коридора, покрай редицата от портрети. Пред вратата спря и се заслуша в смеха на момчето. Той винаги извикваше усмивка на устните му.

Едва бе отворил и Едмънд се втурна към него, за да скочи в обятията му. Херцогът, който бе свикнал с подобно посрещане, го вдигна високо, а после го сложи на пода и притисна към гърдите си жилавото малко същество.

Едмънд се отдръпна леко и гордо заяви:

— Татко, Елън подреди масата ми точно както Басик сервира твоята. Тъкмо започвах третото си блюдо. Риба. Нали така, Елън? Ти каза, че сега трябва да се преструвам, че ми поднасяш печен морски костур?

— Точно така, лорд Едмънд. Костурът е по рецепта на госпожа Дент и е много вкусен.

— Елън е моят иконом — поясни детето.

Херцогът забеляза, че обикновено твърде срамежливата деветнадесетгодишна дъщеря на местна шивачка сега носеше черен фрак, вероятно зает от Басик. Беше навила ръкавите, а около врата си бе вързала бяла кърпа, която заместваше задължителното мъжко шалче.

— Използва ли вече правилно приборите, Елън?

— Той е направо блестящ, ваше благородие.

— Татко, какво не е наред?

— Чудя се добре ли чух. Никога не съм допускал, че си блестящ. Така ли е наистина?

— Напълно вярно, ваше благородие! — възкликна момичето и отстъпи три крачки назад.

Херцогът я плашеше, макар че правеше всичко възможно да се държи благо с нея. Тя се справяше отлично с работата си. Кларъндън й се усмихна и отново прегърна сина си.

— Щом ти преценяваш така, Елън, няма да споря.

Всеки път, когато влизаше в детската стая на Челси, у него нахлуваха цял рояк спомени. Именно това беше най-значимото помещение в замъка, а не голямата приемна на долния етаж. Защото тук преминаваха най-важните години за оформянето на характерите на всички момчета и момичета от рода. Когато Едмънд бе започнал обучението си миналата година, Кларъндън бе поръчал да пребоядисат стаята и да сменят тапетите в цветовете, които синът му харесва. Тук всеки обитател оставяше по нещо от себе си. От Кларъндън бе красиво резбованата лавица за книги в дъното, която носеше неговите инициали. Бе работил почти година върху тази поставка, а накрая, след много експерименти, я бе боядисал с онзи особен светъл нюанс на кафявото, който толкова бе търсил. Родителите му го бяха засипали с хвалебствени слова.