Катрин Каултър - Измамата

— Боже мой, не съм предполагала, че ще ви разстроя толкова, ваше благородие!

От нея бликаше остроумие — поне когато не изпитваше ужас, че ще я изрита. Дори се опитваше да го надприказва с хапливия си език още от мига, в който бе прекрачил прага на библиотеката.

— Имам предвид благоприличието, мадам. Майка ми е в Лондон. Тук няма никой, който би могъл да пази доброто ви име.

— Но това няма никакво значение! — усмихна се тя. — Аз съм вдовица, ваше благородие, а не някое младо момиче, чисто и невинно, с надежда за богат съпруг. А и в известен смисъл съм ваша роднина. Никой не би и допуснал, че ще се държите с мен непочтено.

— Явно изобщо нямате представа за репутацията ми, мадам.

— Напротив, чувала съм много пикантни истории за вас. Но, както вече казах, аз съм вдовица, зряла жена, която не би представлявала никакъв интерес за никого.

— Вие сте не само ужасяващо невежа, но и несъобразителна.

— Аз съм ваша братовчедка. С роднините нещата стоят по съвсем различен начин.

Явно не знаеше нищо за репутацията му. Безспорно обаче нямаше никакви средства. Къде би могла да отиде? Налагаше се да остане тук. Кларъндън реши да направи всичко възможно никой да не разбере причината за идването й. Фактът, че е братовчедка на починалата му съпруга, още повече влошаваше нещата.

— Вие несъмнено сте права, мадам. Забравихте обаче напредналата си възраст.

— Напротив, казах ви, че съм зряла жена. Зрелостта означава именно напреднала възраст.

— Винаги съм мразел тази дума. Красивата ми майка също не я обича.

В следващия миг се появи госпожа Роли. Стъпваше леко като самодива, а безупречно изгладената й пурпурна пола приятно шумолеше. Беше дребна, с разкошна бяла коса, вдигната в красив кок и изключително младолика. На тънката й талия висеше огромна блестяща халка за ключове, която майката на херцога й бе подарила преди няколко години.

— Госпожо Роли — заговори с усмивка господарят. В дни, когато носеше пантофи с токчета, тя му стигаше едва до рамото. — Това е мадам дьо ла Валет, моя братовчедка. Всъщност тя е братовчедка на нейно благородие, лека й пръст. Дошла ни е на гости, за да се запознае с лорд Едмънд. Ако успея да я убедя, възможно е да стане и негова бавачка. За нещастие всичките й куфари са потънали по време на буря в Ламанша. Останал е само един. Придружителката й пък се е разболяла и настояла да се върне във Франция.

Еванджелин толкова хареса разказа му, че едва не изръкопляска. Постъпката му наистина бе благородна.

— Госпожо Роли — обърна се към дребната жена с огромната халка за ключове и й кимна приветливо.

Икономката направи изящен лек реверанс и възкликна:

— Колко сте висока — също като майката на негово благородие! Радваме се, че сте сред нас, мадам! Лорд Едмънд ще бъде очарован. Бихте ли ме последвали до спалнята? В шест ли желаете да вечеряте, ваше благородие?

— Да, госпожо Роли — кимна херцогът. — И на всяка цена предайте на госпожа Дент, че си има още един почитател.

— Госпожа Дент ще бъде много поласкана, ваше благородие. Освен това ще й кажа, че мадам е прекалено слабичка и има нужда от подсилване. Сигурна съм, че това ще се превърне за нея в свещена цел!

— Защо не настаните мадам в спалнята на херцогинята?! Предполагам, че ще се чувства добре там.

Госпожа Роли се обърна към нея и поясни:

— Поддържаме я в изрядна чистота, но никой не е отсядал там, откакто нейно благородие ни напусна преди повече от две години. Беше такъв тежък удар за всички ни. Надявам се, че ще ви хареса, мадам.

— Сигурна съм. — Еванджелин кимна на херцога и последва младоликата икономка.

До ушите на Кларъндън достигна мелодичният глас на госпожа Роли:

— Представям си какъв удар е било за вас, мадам, да изгубите не само багажа, но и камериерката си. Цяло чудо е, че сте успели да закопчаете сама всички тези копчета на роклята си! Ще изпратя Дори да ви помогне. Ако ви допадне, може да стане ваша камериерка по време на престоя ви в замъка.

Само преди час той бе съвсем сам. А сега в дома му имаше някаква братовчедка. Млада и, ако не се лъжеше (а той никога не се лъжеше, когато ставаше въпрос за жена), с красиви гърди.

Неведоми са пътищата божи.

Кларъндън заключи смачканото писмо от Дрю Халси в най-горното чекмедже на бюрото си. После се приближи до камината и се втренчи замислено в тлеещата жарава. Сега си спомняше добре високото тринадесетгодишно момиче. Тогава я бе възприел като необикновено надраснала годините си. Имаше гордо изправени слаби рамене и огромни сериозни тъмнокафяви очи. Сега, седем години по-късно, магнетичната сила на тези умоляващи очи бе толкова огромна, че той, като неин родственик, не можа да остане безразличен.