Катрин Каултър - Измамата

— Не. Почина неотдавна. Майка ми, която беше англичанка, умря преди три години. След абдикацията на Наполеон и повторното възкачване на Бурбоните на френския престол, двамата с татко се върнахме във Франция. Здравето му беше доста разклатено. Но, слава на Бога, краят му беше лек.

В действителност, в момента баща й се намираше в Париж, в една удобна стая с прислужник и готвачка. Тя бе настояла да му предоставят всички книги, които той пожелае. Мръсникът Ошар се бе съгласил! Защо да не се съгласи?! Разполагаше и с лекар, тъй като тя бе заявила, че в противен случай няма да си помръдне и пръста. Опита се да го успокои, че с нея всичко ще бъде наред.

— Съжалявам. Знам, че загубата на родителите е много болезнена. И моят баща почина миналата година. Обичах го с цялото си сърце. Много съжалявам.

— Благодаря — Еванджелин сведе очи. Внезапно си представи баща му — красив, обаятелен мъж, висок и строен, по-тъмен дори от сина си.

— Съжалявам за баща ви. Спомням си го. Той беше много добър с мен.

Херцогът кимна, облегна се и я погледна. Прииска му се да не е толкова бледа и баща й да не е починал, защото сам знаеше колко трудно се преживява подобна загуба.

— Да, вече всичко се изяснява. Бащата на Мариса мразеше Наполеон, както вероятно го е мразил и баща ви. Не желаеше да се върне във Франция, докато той е на власт. Всъщност все още живее в Лондон и е щастлив в новата си родина. Чичо ви знае ли, че сте тук?

— Не. Дори не знае, че с татко сме заминали за Франция. Отдавна не поддържаме връзка с неговото семейство, както и с вашето.

— А съпругът ви в Англия ли почина, мадам? Той също ли беше емигрант?

Очакваше този въпрос. Ошар я бе подготвил за него. И въпреки това леко й прилоша. Дали накрая ще може да различава истината сред толкова лъжи?

— Да, ваше благородие. И той беше емигрант като баща ми. Но вече много ожаднях, ваше благородие. Може ли да получа чаша чай, преди да си тръгна?

Кларъндън стана, отиде до стената и дръпна шнура. После, без да изрече и думица, излезе.

„Това е повече от странно“, помисли си тя и се приведе над огъня, за да постопли ръцете си.

Появи се след не повече от десет минути, понесъл в ръце огромен поднос. Беше съвсем сам.

— За толкова непочтен гост ли ме смятате, че не желаете прислугата ви да ме вижда? Или се страхувате, че ще започнат да шушукат, че сте сам с една млада жена, която изобщо не би трябвало да е тук?

Усмивката му бе опустошителна. Тя осъзна, че е не само порочно красив, а и че излъчва неповторим чар — ако, разбира се, решеше да го покаже, какъвто очевидно бе настоящият случай, защото чарът му се таеше в усмивката. Тя би могла да обезоръжи и най-силната жена.

— Как се досетихте? А, да, вероятно вече сте чули някои неща от прислугата ми. Често се случва да забавлявам млади дами в бърлогата на порока. — Постави подноса на масичката и умело наля чай. — Не се ли сещате за някакъв пиперлив отговор? Е, не ви обвинявам. Пък и казаното от мен бе изключително глупаво, мадам. А сега опитайте лимоновите тарталети. Все още не желая да ви виждат, докато не реша какво ще правя с вас. Не мога да си представя, че сте дошли чак до замъка Челси за един следобеден чай… Хайде, заповядайте, опитайте лимоновите тарталети! Малко сте слабичка, макар че дамските ви прелести са в добра форма — поне от моя гледна точка. А сега, след като си напълнихте устата, разкажете ми за вашия съпруг. В Англия ли го срещнахте?

— Да — отвърна тя, докато дъвчеше.

Сладкишът бе толкова хрупкав и с толкова остър лимонов вкус, че очите й се насълзиха. Това бе най-прекрасната лимонова тарталета, която бе яла през живата си. Веднага посегна за втора. За нейна изненада, херцогът хвана ръката й.

— Няма смисъл да се тъпчете с едно и също. Ето, опитайте и ябълковите пирожки. Нашата готвачка е такава майсторка на сладкишите, че коремът ти направо запява.

Еванджелин изяде ябълковата пирожка на две хапки. После посегна за още, но сама си дръпна ръката. Струваше й огромно усилие на волята да не лапне онова самотно сладкишче, натъпкано, доколкото можеше да види, със стафиди и круши.

— Много умно от ваша страна, че се въздържате. Възхищавам се на човек с подобна воля. Един мой приятел, Филип Мерсьоро, е също горд и ревнив работодател на отлична готвачка. Замислили сме състезание между двете кухни, но все още не сме решили кога да го направим. Като Филип, и аз много внимавам колко ям, когато съм тук. Така беше и с баща ми. — Усмихна й се и допълни: — Той винаги ми казваше, че дамите не си падат особено по мъже с дебели кореми.