Лиймас си спомни тазсутрешния полет и се зачуди.
— Ако е така — добави Кънтроул, — ще трябва да намерим друг начин да се справим с Мундт. Това, което имам предвид, е малко по-необичайно.
Момичето влезе с кафето. Остави подноса върху бюрото и наля две чаши. Кънтроул я изчака да излезе от стаята.
— Толкова глупаво момиче — рече той, сякаш на себе си. — Странно е, че вече не могат да намират по-добри. Как бих искал Джини да не взима отпуск в такива моменти. — И той започна тъжно да бърка кафето си.
— Наистина трябва да злепоставим Мундт. Кажи ми, пиеш ли много? Уиски или нещо такова?
А Лиймас смяташе, че вече е свикнал с Кънтроул.
— Да, пия. Може би повече от нормалното. Кънтроул кимна с разбиране.
— Какво знаеш за Мундт?
— Той е убиец. Работил е в Лондон преди година-две в представителството на източногерманските стоманолеярни заводи. Тогава тук имаше един съветник — Мастън.
— Точно така.
— Мундт е имал агент. Съпругата на човек от Форин Офис. Убил я.
— Той се опита да убие Джордж Смайли. И естествено застреля съпруга на жената. Много неприятен човек. Бивш член на Хитлеровата младеж и тъй нататък. Далеч от интелектуалния тип комунист. Функционер на студената война.
— Като нас — отбеляза сухо Лиймас. Кънтроул не се усмихна.
Джордж Смайли познаваше добре случая. Той вече не е при нас, но смятам, че трябва да го откриеш. Пише нещо за Германия от XVII в. Живее в Челси, точно зад Слоун Скуеър, Байуотър Стрийт, знаеш ли я?
— Да.
— Питър Гилъм също работеше върху този случай. Той е в Сателит 4, на първия етаж. Боя се, че много неща са се променили от времето, когато беше тук.
— Да.
— Посвети им ден-два. Те знаят какво имам предвид. Освен това чудех се дали би прекарал уикенда с мен. За съжаление жена ми — бързо добави той — се грижи за майка си. Ще бъдем само двамата.
— Благодаря, с удоволствие.
— Тогава ще можем по-спокойно да обсъдим нещата. Би било чудесно. Смятам, че от това ще спечелиш много пари. Можеш да задържиш всичко, което ти предложат.
— Благодаря.
— Разбира се, ако си сигурен, че искаш и че не… не страдаш от умствена преумора или нещо подобно.
— Ако целта е да се убие Мундт, влизам в играта.
— Убеден ли си наистина? — любезно запита Кънтроул и след като изгледа замислено Лиймас, отбеляза — Да, мисля, че действително си готов. Но не бива да се смяташ за длъжен. Искам да кажа, че в нашия свят излизаме много бързо извън регистъра на омразата и любовта — като онези звуци, които кучето не може да долови. И в крайна сметка остава само нещо като гадене — не искаш да причиняваш повече страдание. Извини ме, но не се ли почувствува така, когато застреляха Карл Римек? Не омраза към Мундт, не обич към Карл, а едно вътрешно разтърсване, от което ти призлява — като удар върху безчувствено тяло… Съобщиха ми, че цяла нощ си се разхождал — просто си вървял из улиците на Берлин. Вярно ли е?
— Наистина излязох да се поразходя.
— Цялата нощ?
— Да.
— Какво се случи с Елвира?
— Един господ знае… Ще ми се да му видя сметката на тоя Мундт — рече Лиймас.
— Добре… добре. Ако случайно срещнеш някой стар приятел междувременно, едва ли ще е уместно да обсъждаш това с него. Всъщност — добави той, — на твое място аз бих бил сдържан. Нека да си мислят, че сме се отнесли зле с тебе. Най-добре още от самото начало да спазваме набелязаната линия, нали?
Никой не се изненада особено, когато отзоваха Лиймас. Общо взето, се смяташе, че в Берлин нещата от години не вървят добре и все някой трябва да опере пешкира. Освен това той беше на възраст, а в оперативната работа често се налага да имаш рефлексите на професионален тенисист. Лиймас се беше проявил добре по време на войната, всеки го знаеше. В Норвегия и Холандия той сякаш напук успя някак си да оцелее, накрая му дадоха медал и го освободиха. По-късно, разбира се, го извикаха обратно. Какъв отвратителен късмет имаше с пенсията, наистина лош късмет. Счетоводството разнесе клюката, по-точно Елси. В стола Елси каза, че горкият Алек Лиймас ще трябва да живее само с 400 лири на година, заради това, че има прекъснат трудов стаж. Тя смяташе, че тази наредба наистина трябва да се измени — в края на краищата мистър Лиймас си ги е отслужил тези години, нали? Но от финансовия отдел непрекъснато им опявали, нямало ги вече ония времена и какво можели да направят? Дори под ръководството на Мастън се справяли с нещата по-добре.
Читать дальше