Лоръл Хамилтън - Усмихнатият труп

— Ако мога да ти я разкажа, няма да пропусна! — обещах.

Тя кимна отново, затвори чекмеджето, в което лежеше Джейн Доу 32 32 В САЩ е общоприета практика лицата с неизвестна идентичност, живи или мъртви, да получават „идентификация“ като Джон Доу — мъже; Джейн Доу — жени, до установяване на истинската самоличност — Бел. пр. и си тръгна.

— Викнете ме, когато приключите. Имам и друга работа — каза и затвори вратата.

Остави ни с уликата. Предполагам, че ми вярваше. Че ни вярваше?

— Доминга Салвадор — казах.

Джон си пое остро дъх.

— Името ми е познато. Ако всички истории са верни, тя е голямо страшилище.

— Истина са — признах.

— Срещала ли си се с нея? — поинтересува се той.

— Имах това нещастие.

На лицето му се изписа изражение, което не ми хареса особено.

— Закле се да не отмъщаваш!

— Полицията няма да я спипа. Тя е твърде хитра за тях — каза той.

— Можем да я спипаме по законен път. Убедена съм.

— Но не си сигурна — възрази Джон.

Какво можех да кажа? Прав беше.

— Почти сигурна съм.

— „Почти“ не е достатъчно за убийството на брат ми.

— Това зомби е убило още доста хора, не само брат ти. Аз също искам да я пипна. Но трябва да я смажем по законен начин, чрез съдебната система.

— Има и други начини да я докопаме.

— Ако законът ни подведе, чувствай се свободен да използваш вуду. Просто не ми казвай, става ли?

Джон ми се стори развеселен и озадачен.

— Няма да се ядосаш, ако прибягна до черна магия?

— Тя вече се опита да ме убие веднъж. Не смятам, че ще се откаже.

— Преживяла си нападението на Сеньората? — попита той и ми се стори изненадан.

Изражението му не ми хареса.

— Мога да се грижа за себе си, господин Бърк!

— Не се и съмнявам, госпожице Блейк! — той се усмихна. — Нараних егото ти. Май не ти хареса, че толкова се учудих, а?

— Запази си наблюденията за собствена употреба, ясно?

— Ако си преживяла челен сблъсък с онова, което може да ти изпрати Доминга Салвадор, тогава трябва да повярвам на някои от историите, които съм чул за теб. Екзекуторката, съживителка, която може да вдигне всичко — все едно на каква възраст е.

— За последното не съм убедена, но просто се старая да остана жива, това е всичко.

— Ако Доминга Салвадор иска да умреш, това няма да е лесно.

— Почти невъзможно си е, мен, ако питаш — признах.

— Тогава, нека я докопаме първи! — предложи Джон.

— По законен начин — напомних аз.

— Анита, много си наивна.

— Предложението да участваш в обиска на къщата й все още е в сила.

— Сигурна ли си, че можеш да го уредиш?

— Така мисля.

В очите на Джон Бърк блестеше нещо като мрачна светлина или искряща тъмнина. Той се усмихна напрегнато и много зловещо, сякаш обмисляше неприятни мъчения за една жена на име Доминга Салвадор. Тази мисъл явно го изпълни с удоволствие.

Кожата между раменете ми се напрегна при това му изражение. Надявах се Джон никога да не ме погледне с такъв мрачен поглед. Нещо ми подсказваше, че от него би станал кошмарен враг. Ужасен почти колкото Доминга Салвадор. Почти толкова страховит…, но не съвсем.

Доминга Салвадор ни посрещна усмихната в гостната си. В скута на баба си седеше малкото момиченце, което при предишното ми посещение караше триколесно велосипедче. Детето беше спокойно и отпуснато като котенце. Две по-големи момчета се бяха настанили в краката на Доминга. Тя изглеждаше като символ на майчино блаженство. Направо ми се догади.

Разбира се, това, че беше най-опасната вуду жрица, която някога съм срещала, не означаваше, че не е и баба освен всичко друго. Хората рядко са едностранчиви. Хитлер е обичал кучетата.

— Добре дошли сте да претърсите, сержант! Домът ми е и ваш дом — каза сеньората със захаросан тон, същият, с който ни беше предложила лимонада или студен чай, ако предпочетем.

Ние с Джон Бърк стояхме встрани и оставяхме полицията да си върши работата. Доминга ги караше да се чувстват като глупаци заради подозренията си. Просто сладка стара дама. Даа бе!

Антонио и Енцо също стояха встрани. Малко не подхождаха на картината на бабиното блаженство, но очевидно тя искаше да има свидетели. Или пък не изключваше някаква престрелка.

— Госпожо Салвадор, нали разбирате евентуалните последици от обиска? — попита Долф.

— Няма да има последици, защото нямам какво да крия — тя се усмихна сладко. Дявол да я вземе.

— Анита, господин Бърк… — повика ни Долф.

Пристъпихме напред като асистенти в шоу на фокусник. Което не беше далече от истината. Един висок полицай държеше готова за снимки камера.